Инак защо някой би предпочел да тръгне срещу евреите? Ако беше възможно да има някаква морална пропозиция, забраняваща убийството, аз нямаше да я отхвърля. Но за волята като носител на етичното не може да се говори. Ето защо убивам — няма логическа причина да не го правя.
Истинността на мислите, които се обменят, ми се струва неопровержима и окончателна. Следователно мисля, че съм намерил крайното решение на проблема.
Но ето, че си губя времето, когато трябва да убия следващия човек от списъка си. И какво име има само! Един от философите, придал облика на цялата западноевропейска интелектуална традиция. Сократ.
9.
Консултантският екип от експерти на Джейк беше съставен от професор Уеъринг, доктор Клибъри, детектив инспектор Станли и детективи сержанти Чун и Джоунс. Два дни след пресконференцията те се събраха в една стая в Ню Скотланд Ярд, за да обсъдят как върви разследването.
— Това е обявата за пресата, написана от агенцията — каза Джейк и им раздаде по един екземпляр. — Засега няма голям отзвук — както на нея, така и на изявлението ми.
Уеъринг погледна списъка с кодовите имена на ВМЯ-отрицателните и поклати глава.
— Как ли възприемат хората всичко това?
— Имаше едно-две любопитни обаждания на журналисти — призна Джейк. — И това ме подсеща, че исках да ви питам нещо, професоре. Кой е изготвил първоначалния списък с кодовите имена?
Уеъринг сви рамене.
— А вие знаете ли, доктор Клибъри?
Тя се усмихна и обясни:
— Идеята беше на доктор Сейнтпиер. Търсеше имена на починали хора. Поради юридически съображения. Взе каталога на издателство „Пенгуин“ и вкара имената в компютъра.
— Класиката на „Пенгуин“?
— Точно така. И когато имената там свършат, смята да използва героите от романите на Чарлс Дикенс.
Джейк вдигна вежди в недоумение. Но идеята за залавянето на убиеца на Едуин Друд6 не беше непривлекателна.
— Как върви работата с компютъра на „Ломброзо“, главен инспектор? — попита Уеъринг. — Електронният шип?
Джейк погледна сержант Чун и каза:
— Вероятно ти ще ни кажеш, сержант.
Чун изопна рамене.
— Надеждата ми, че може да има някакъв вид електронен шип, се оправда — обясни той. — Компютърът реши да се отнесе към заличаването като случайно, макар че основната памет е още в процес на възстановяване. Но изтриването на личните подробности за заподозрения не може да бъде възстановено. Оттогава работя с нашия полицейски компютър. Създадох поредица от измислени разследвания на убийства. Използвам серия от имена, извлечени произволно от компютъра от указателя с телефонните абонати, за да изготвя списък от хипотетични заподозрени с цел да предизвикам реакция от „Ломброзо“. Но такова нещо отнема време. И не всички ВМЯ-отрицателни фигурират в телефонния указател.
— Колко са засега? — попита Джейк.
— Осем.
— От вероятни сто и двайсет — обади се Уеъринг.
— Двама отговориха на обявата, шестима — на писмото, което получиха от консултантите си, и девет вече са мъртви. Общо двайсет и пет — отбеляза Джейк. — Като добавим ВМЯ-отрицателните, които са в затвора, остават седемдесет и пет.
— Седемдесет и четири — поправи я Чун. — Знаем, че Витгенщайн е заличил данните за себе си.
— Питам се дали не можем да предизвикаме по-силна реакция — рече професор Уеъринг.
— Мъжете са уплашени — каза Джейк. — Някои от тях мислят, че ще бъдат заловени и поставени под карантина. Или нещо по-лошо. Ако бях на тяхно място, и аз щях да се страхувам да се обадя.
— Глупости — отсече Уеъринг. — Тъпи клюки, разпространявани от безотговорни хора.
— Независимо от това, някои от тях им вярват — настоя Джейк.
Професор Уеъринг кимна навъсено и се вторачи в папката си. Беше ясно, че повече не желае да обсъжда въпроса. Това накара Джейк да се запита дали пък слухът не е верен. Тя си спомни, че Уеъринг се противопостави на идеите й как да води разследването. В същото време Джейк вярваше в неговите способности като съдебен психиатър. Той беше най-добрият в страната и нямаше смисъл да го изолира повече от разследването. Уеъринг гледаше списъка с кодовите имена на деветте жертви на Витгенщайн. Четеше го бавно и в хронологичния ред на убийствата им.