По това време Франк се ожени за мисис Семпъл. Церемонията мина скромно, без помпозност и шум, както искаше Франк, пък и поради страха на Лилиан от общественото мнение. Семейството на Франк не одобряваше напълно избора му. Майка му и баща му смятаха, че Лилиан е твърде стара и че при бляскавото бъдеще, което се откриваше пред него, той би могъл да си намери по-добра партия. Сестра му Ана виждаше в мисис Семпъл една пресметлива и хитра жена, а това, разбира се, не беше вярно. Братята му Джоузсф и Едуард бяха заинтригувани от цялата история, но нямаха твърдо мнение, тъй като мисис Семпъл беше хубавичка и имаше пари.
Беше топъл октомврийски ден, когато Франк и Лилиан застанаха пред олтара на Първа презвитерианска черква на Калоухил Стрийт. За голямо задоволство на Франк младоженката изглеждаше прекрасно в роклята си от кремава дантела с дълъг шлейф — творение, в което бе вложен многомесечен труд. Присъстваха родителите на Франк, мисис Сенека Дейвис, братята и сестрите на Лилиан и неколцина приятели. Франк се бе противопоставил и на това, но Лилиан бе настояла. За церемонията Франк се бе облякъл в строг костюм от черно сукно, както бе пожелала Лилиан, но веднага след това се преоблече в елегантен пътен костюм. Беше организирал така работите си, че да могат да прекарат две седмици в Ню Йорк и Бостън. Още следобеда взеха влака, който за пет часа щеше да ги отведе в Ню Йорк. Когато най-сетне, след дългите часове на престорена сдържаност и равнодушие, останаха сами в „Астор Хаус“11, Франк я прегърна.
— Какво щастие е, че си само моя! — възкликна той.
Лилиан посрещна порива му с присъщата й ласкава кротост, която винаги го изпълваше с възторг, но този път тя бе примесена и с любовен плам, подбуден от Франк. Той имаше чувството, че никога няма да се насити на красивото й лице, на нежните й ръце, на прекрасното й тяло. Приличаха на две деца — от сутрин до вечер си разменяха нежни думи, обсипваха се с ласки, разхождаха се, хранеха се и разглеждаха забележителностите на града. Франк беше любопитен час по-скоро да посети финансовите центрове на Ню Йорк и Бостън, защото те отдавна му правеха впечатление със своята търговска стабилност. Докато разглеждаше Ню Йорк обаче, той непрекъснато се питаше дали си струва изобщо някога да напусне Филаделфия. Сега там го очакваха толкова щастливи мигове от съвместния му живот с Лилиан, а може би и с бъдещите им деца. Той ще работи усилено, ще печели много. Със своите лични средства и с нейните, с които вече сам щеше да се разпорежда, бързо можеше да стане богат човек.
ГЛАВА X
След като се завърнаха от сватбеното си пътешествие, те си създадоха далеч по-приятна домашна обстановка от тази, в която бе живяла мисис Каупъруд по времето, когато се бе наричала мисис Семпъл. Решиха да останат поне известно време в нейната къща на Норт Фрънт Стрийт. Франк, подтикван от увлечението си по красивото и изтънченото, така характерно за този период от живота му, веднага след годежа бе изразил недоволството си от стила на мебелите и подредбата на къщата или по-точно от липсата на стил и бе предложил да обзаведе дома им според собствените си разбирания за красота и изящество, които той си бе изградил инстинктивно в годините на възмъжаването си. Беше посещавал много домове, обзаведени далеч по-изискано от дома на родителите му. По онова време човек не можеше да мине по улиците на Филаделфия, без да почувствува всеобщия стремеж към по-културен и по-красив бит и да не се повлияе от него. Строяха се множество хубави и скъпи къщи с морави и цветни лехи пред тях. В домовете на Тай, Лий, Артър Ривърс и на други познати Франк за първи път бе видял действително изящни и скъпи предмети на изкуството: бронзови и мраморни статуетки, завеси, картини, часовници, килими.