Франк прецени, че за сравнително малко пари би могъл да преобрази безличната къща в един приятен дом. Далеч по-хубава можеше да се направи например столовата, от чиито два успоредни на верандата прозореца на юг се откриваше чудесна гледка към полянката с храсти и дървета чак до оградата, която отделяше имота на мистър Семпъл от съседския. Сивата ограда от островръхи колове трябваше да се замени с жив плет. Стената между столовата и гостната можеше да се събори и на нейно място да се окачи някоя красива завеса; двата продълговати прозореца да се заменят с двукрил, стигащ до пода еркерен прозорец с ромбовидни стъкла в метални рамки, през които човек можеше да се наслаждава на полянката. Цялата овехтяла безлична мебел, събрана бог знае откъде — отчасти наследена от семейство Семпъл или от семейство Уигин, отчасти купувана, — трябваше или да се изхвърли, или да се продаде и да се замени със стилна. Франк поддържаше приятелство с един току-що завършил архитектура в местния университет млад човек на име Елсуърт; и двамата още при запознанството си бяха почувствали някакво необяснимо взаимно привличане. Уилтън Елсуърт беше интелигентен, спокоен, изтънчен, артист по природа. Веднъж, разисквайки качествата на една сграда, която се строеше на Честнът Стрийт и за която Елсуърт изказа мнение, че е ужасна, заговориха за изкуството изобщо или, по-точно, за липсата на изкуство в Америка. И Франк си помисли, че тъкмо Елсуърт е човекът, който най-добре би могъл да намери решения за промените в къщата, които искаше да осъществи. Сподели с Лилиан намерението си да наеме младия човек и тя веднага се съгласи, както изобщо се съгласяваше с всичките му проекти за подновяване на дома им.
След като Франк и Лилиан заминаха на сватбено пътешествие, Елсуърт се зае с преустройството, като се съобразяваше с предвидените три хиляди долара, в които влизаше и обзавеждането. Всичко бе готово едва три седмици след завръщането им, но къщата стана като нова. Еркерът в столовата, за който мечтаеше Франк, бе надвесен ниско над тревната площ, а прозоречните рамки с ромбоидни стъкла бяха окачени на месингови панти. Гостната бе отделена от столовата с плъзгащи се врати, а отворът допълнително щеше да бъде украсен с копринена завеса с изобразена на нея сцена от сватба в Нормандия. Столовата беше обзаведена със старинни английски дъбови мебели, а всекидневната и спалните — с американска имитация на „Чипъндейл“ и „Шерътън“. По стените бяха окачени няколко непретенциозни акварела, тук-там бяха поставени бронзови статуетки от Хосмър и Пауърс. Имаше една мраморна Венера, работа на забравения днес скулптор Потър, и още няколко по-незначителни украшения. Подовете бяха застлани с приятни, подбрани по тонове килими. Мисис Каупъруд малко се смути от голотата на Венера, която според нея придаваше на къщата дух на европейско лекомислие, неприсъщо на Америка, но нищо не каза, защото все пак скулптурата беше приятна за гледане, пък и тя не се считаше за познавач в областта на изкуството. От тия неща Франк разбираше далеч повече. След като наеха прислужница и прислужник за общата работа, Каупърудови започнаха да дават скромни приеми.
Онези, които помнят първите години от брачния си живот, най-добре биха могли да разберат едва забележимите промени, които настъпиха у Франк след женитбата, защото и той като всички, вързали се с веригите на Хименей12, изпитваше в известна степен влиянието на домашната среда. Ако се съдеше по някои черти на характера му, можеше да се заключи, че е призван да бъде порядъчен и високоуважаван гражданин. И Франк наистина харесваше своя нов семеен живот. Вечер с радост напускаше многолюдната търговска част на града с громолящите превозни средства и бързаше да се прибере у дома си. Тук той най-пълно усещаше своето благополучие, своето щастие. Мисълта за наредената за вечеря маса, запалените (по негова идея) свещи, пламтящите дебели пънове в голямата камина; самата Лилиан, сгушила се в прегръдките му, облечена в спускаща се до пода рокля от небесносиня или зелена коприна (защото той най-много я харесваше в тези цветове), силно вълнуваше неговото все още свежо и наивно въображение. Както вече знаем, книгите не събуждаха у Франк никакъв интерес. Привличаха го самият живот, картините, дърветата, любовта и на това вълнение не бяха в състояние да попречат дори плановете за големи финансови операции, с които бе зает умът му. Цялото му същество бе устремено към охолен, радостен, пълноценен живот.