Фиона издърпа ръката си. Слънцето тъкмо залязваше и здрачът правеше мъжката фигура още по-тъмна и заплашителна.
— Не искам да ми купувате дрехи. Няма да взема нищо от семейство Аскот. Брат ми ще…
Погледът му потъмня и тя замлъкна насред думата.
— Не споменавайте пред мен името на брат си. Той уби сестра ми. — Ръката му се сключи още по-здраво около китката й. — Настоявам да ме последвате в шатрата. Мъжете ще се върнат скоро и не е прилично да ви гледат в този вид.
— Какво значение има? — изфуча разярено Фиона. — Нали хората като вас имат навика да хвърлят пленниците си на рицарите, след като са ги използвали до насита?
Тя не беше сигурна, но за миг повярва, че по студеното лице на Майлс се е плъзнала усмивка.
— Чуйте, Фиона… — започна той и изведнъж млъкна. — Елате с мен в шатрата. Там ще продължим този интересен разговор. — Огледа високите дървета, които хвърляха синкави сенки върху тялото на младата жена, и отново се намръщи. — Гай! — изрева той с толкова гръмък глас, че Фиона се сгърчи, сякаш я беше ударил.
Великанът излезе от сянката. Хвърли небрежен поглед към Фиона и се обърна с усмивка младия си господар.
— Изпрати някого в селото и му кажи да купи прилични женски дрехи — нареди спокойно Майлс. — Дай му достатъчно пари. — Тонът, с който разговаряше с този мъж, се различаваше значително от този, с който говореше на нея.
— Нека и аз отида в селото с него — намеси се бързо Фиона. — Ще говоря с брат си и той ще ви бъде благодарен, че сте ме освободили, без да ми сторите зло. Това ще означава край на враждата между Аскот и Чатауърт.
Майлс се обърна към нея и очите му станаха корави и студени.
— Не ме молете, Фиона.
Без да помисли, тя размаха брадвата над главата си и се прицели в главата му. С бързо движение, плод на дълги и упорити упражнения, младият мъж изтръгна оръжието от ръката й, запрати брадвата настрана и я привлече в прегръдката си.
Фиона нямаше намерение да играе по свирката му. Тъй като знаеше, че много мъже изпитват удоволствие от съпротивата и сълзите на жените, тя се скова в прегръдката му и отново изпита омраза към докосването на дрехите му до голата й кожа. Голият й крак беше притиснат между неговите и това я ядоса още повече.
Майлс я занесе в шатрата и я положи внимателно върху койката.
— Защо си направихте труда да ми купувате дрехи? — изсъска гневно тя. — Не е ли по-добре да ме изнасилите тук, на кожата, като животно, каквото без съмнение сте?
Майлс й обърна гръб и наля двe чaши вино от сребърната гарафа на масата.
— Фиона — проговори бавно той, — ако не престанете да ме предизвиквате, сигурно ще се поддам на чара ви и ще ви любя. — След малко се обърна, отиде при нея и седна на ниското столче до леглото. — Виждам, че сте имали тежък ден. Сигурно сте гладна и жадна. Пийнете малко вино. — Усмихна се и й подаде пълната чаша.
Фиона я блъсна настрана, виното се разплиска и изцапа скъпоценните килими, които покриваха пода на шатрата. Майлс погледна равнодушно грозното червено петно и отпи голяма глътка вино.
— Какво да правя сега с вас, Фиона?
ВТОРА ГЛАВА
Фиона седеше на койката, скрила грижливо голотата си, така че само едното рамо и главата й бяха свободни. Не смееше да погледне към Майлс Аскот. Никога нямаше да се унижи да разговаря с него, особено след като беше възприел аргументите й като молба.
След няколко минути Майлс стана и излезе от шатрата. Фиона напрегна слух и го чу да иска от слугата си ведро с гореща вода.
Не можеше да се възползва от отсъствието му. Първо трябваше да помисли над положението си. Най-добре беше да поспи, за да възстанови силите си, а след това щеше да избяга. Пък и трябваше да почака да й донесат дрехите, защото наистина не можеше да се добере до дома на брат си в този вид.
Майлс не позволи на слугата да влезе в шатрата, а внесе водата сам и я остави до постелята.
— Водата е за вас, Фиона. Мисля, че ще ви е приятно да се измиете.
Фиона скръсти ръце пред гърдите си и извърна глава настрана.
— Няма да взема нищо от вас.
— Не бива така — рече тихо той и в гласа му за първи път прозвуча обида. Приседна до нея, взе ръцете й и търпеливо изчака, докато тя го погледна с искрящи от гняв очи. — Няма да ви сторя нищо лошо — продължи меко той. — Никога в живота си не съм се отнасял грубо с жена и нямам намерение да започна с вас. Не мога да ви пусна да избягате съвсем гола. Представяте ли си как ще се качите на някой от конете ми и ще препуснете през полето? Няма да мине и час и ще ви нападнат разбойници.