— Скачайте, шотландке! — извика сърдито той.
След кратко колебание Алисия пусна въжето и се приземи право в разтворените ръце на Роджър.
— Вие тежите колкото коня ми — промърмори той и я пусна. — Може би очаквам твърде много от две глупави жени, но все пак ще попитам дали не сте скрили наблизо коне.
— Да вървим, неприятелю! — заповяда сърдито Алисия и му махна с ръка.
Като видя, че Джудит продължава да стои като вцепенена на мястото си и се взира с невиждащи очи във висящото въже, Роджър я сграбчи за рамото и я повлече след себе си.
— Тичайте! — заповяда той и я плесна доста силно по дупето. — Сега ще отидем да освободим сестра ми и Крис от лапите на мъчителите им!
Майлс стоеше в средата на килията си и сякаш очакваше гости, когато вратата се отвори шумно и пазачите блъснаха вътре Фиона и Клариса.
— Водим ти компания, Аскот! — извика развеселено един от мъжете. — Наслаждавай се на нощта, защото ще бъде последната в живота ти.
Майлс улови ръката на Фиона, преди да се е строполила на пода, а после пое Клариса. Настани се удобно на земята и прегърна двете млади жени, които седнаха от двете му страни. Зарадвана от срещата, Фиона обсипа лицето му с целувки.
— Братята ти са получили вест, че си мъртъв — говореше задъхано тя. — О, Майлс, не вярвах, че ще те видя жив!
Майлс се изсмя тихо и очите му засвяткаха. Целуна Фиона по челото, после целуна и Клариса.
— Радвам се, че ви видях. Сега мога да умра спокойно.
— Как смееш да се шегуваш с такива неща? — изсъска ядно Фиона, но Майлс я целуна по устата, за да я успокои.
След минута тримата наостриха уши. Пазачът пред вратата на килията им нададе тревожен вик и се втурна по стълбата към покрива. След малко се чу глух удар от падащо тяло.
В тишината, която последва трополенето, Майлс устреми поглед към тавана и попита:
— Алисия?
Двете жени кимнаха.
Майлс пое дълбоко въздух и се усмихна.
— А сега ми разкажете какво сте замислили.
Клариса с готовност отстъпи правото си на Фиона. Тя описа подробно плана на Джудит да се спусне от покрива в килията на затворника и да го изтегли е въжето. Клариса се облегна удобно на силното мъжко рамо и се вгледа с обич в тъмното лице на девера си. Когато очите му засвяткаха от гняв, сърцето й заби с все сила. „Рейн ще ми извие врата, когато му разкажа какво сме сторили“ — помисли си тъжно тя и очите й се напълниха със сълзи.
— Не се тревожи, Клариса — прошепна успокоително Майлс. — Все някак ще се измъкнем оттук. Братята ми ще се погрижат за всичко.
Малката жена изтри енергично очите си и подсмръкна.
— Знам. Мислех само, че Рейн ще ми одере кожата за онова, което направих.
Майлс я изгледа дяволито.
— И аз мисля, че ще направи точно това.
— Господи, ти си ранен! — извика Фиона, когато ръката й се плъзна по мръсната превръзка на гърдите му. Ризата на Майлс висеше на парцали и Фиона опипваше трескаво голата му кожа. Тя се отдръпна назад, за да вижда по-добре. Килията беше осветена само от лунната светлина, но тя разтвори остатъците от ризата и огледа белезите по гърдите му. Прокара връхчетата на пръстите си по множеството пресни корички и прошепна:
— Когато се запознахме, кожата ти беше чиста. А сега е цялата в белези и всички са заради мен.
Майлс целуна дланта й.
— И аз ще ти оставя белези, Фиона. Ще ги носиш, за да ти напомнят за двадесетте деца, които ще ми родиш. А сега искам да си починете, защото утрото ще донесе нови… събития.
Най-голямата тревога на Фиона беше дали ще намери Майлс жив и здрав и когато най-после можа да се облегне на гърдите му, тя се успокои напълно. Затвори очи и веднага заспа.
Клариса не можа да последва примера й. Тя не беше толкова уморена, а и мислеше за много други неща. Затова само затвори очи и се постара да остане неподвижна.
След около час, когато първите розови ивици на зората се промъкнаха в килията, Майлс се отдели внимателно от двете жени и отиде до прозореца. Клариса отвори очи и проследи тромавите му движения.
— Ела при мен, Клариса! — прошепна той и тя зяпна смаяно. Как беше разбрал, че е будна?
Тя прескочи предпазливо спящата Фиона и пристъпи към Майлс. Той я привлече към себе си и облегна гърба й на гърдите си.
— Ти рискува много, за да ме спасиш, Клариса. Приеми благодарностите ми.
Тя се усмихна и потърка бузата си в ръката му.
— Аз съм виновна, че ни заловиха и ни доведоха тук. Когато обикалях Англия и пеех, херцогът ме е видял в някоя от къщите, където спирахме. Спомни си за мен и скоро се сети, че сега съм омъжена за един от братята Аскот. Как мислиш, какво ли е казала Алисия, когато е изтеглила на покрива не теб, а Роджър? — Тя се обърна с лице към него. — Дали са успели да избягат? Дано стражите не са ги видели. Мислиш ли, че Рейн ще ни дойде на помощ?