Популярността на машините с вечен двигател е широка. В един епизод на „Семейство Симпсън“, озаглавен „РТА се разпуска“, Лайза конструира своя собствена машина с вечен двигател по време на една учителска стачка. Това подтиква Хоумър да заяви строго: „Лайза, ела тук… в тази къща се подчиняваме на законите на термодинамиката!“
В компютърните игри „Дъ Симс“, „Ксеносага Епизоди I“ и „II“, и „Ултима VI: Лъжливият пророк“, както и в програмата на Никелодеон „Нашественикът Зим“, машините с вечен двигател фигурират често в сюжетите.
Но ако енергията е толкова ценна, то тогава каква точно е вероятността да създадем машина с вечен двигател? Дали тези устройства са наистина невъзможни, или тяхното създаване ще изисква преразглеждане на законите на физиката?
Енергията е жизненоважна за цивилизацията. На практика цялата човешка история може да бъде разглеждана през лупата на енергията. През 99,9 процента от човешкото съществуване първобитните общества са водели номадски начин на живот, мъчейки си да си осигурят оскъдна прехрана, като са търсели полезни отпадъци и са ходели на лов, за да си набавят храна. Животът е бил тежък и кратък. Енергията, която ни е била достъпна, възлизала на една пета от една конска сила — силата на нашите собствени мускули. Анализите на костите на нашите предци показват следи от неимоверно износване, причинено от смазващото бреме на ежедневното оцеляване. Средната продължителност на живота е била по-малко от двадесет години.
Но след края на последната ледникова епоха, който настъпва преди около десет хиляди години, ние сме открили земеделието и опитомените животни, и по-специално коня, което постепенно е повишило добива на енергия до една или две конски сили. Това предизвикало първата велика революция в човешката история. С помощта на коня или вола един човек разполагал с достатъчно енергия, за да изоре цяло поле съвсем сам, да измине десетки мили за един ден, или да мести стотици фунтове камъни или зърнени храни от едно място на друго. За първи път в човешката история семействата разполагали с излишък от енергия и в резултат на това били основани първите градове. Излишната енергия означавала, че обществото може да си позволи да подпомогне една класа от занаятчии, архитекти, строители и писари и по този начин древната цивилизация можела да процъфтява. Скоро големи пирамиди и империи изникнали от джунглите и пустинята. Средната продължителност на живота достигнала около тридесет години.
След това, през периода преди около триста години, избухнала втората велика революция в човешката история. С появата на машините и на парната енергия енергията, която била достъпна на един-единствен човек, се увеличила на десетки конски сили. Чрез овладяването на енергията на парния локомотив хората вече можели да пресичат цели континенти за няколко дни. Машините можели да изорат цели полета, да транспортират стотици пътници на разстояния от хиляди мили и да ни позволят да изградим огромни внушителни градове. През 1900 г. средната продължителност на живота била достигнала почти петдесет години в Съединените щати.
Днес се намираме по средата на третата велика революция в човешката история — информационната революция. Заради бума на населението и вълчия ни апетит за електричество и енергия енергийните ни потребности са се увеличили неимоверно и запасите от енергия са на предела. Енергията, която е достъпна на един-единствен индивид, сега се измерва с хиляди конски сили. Приемаме за вярно, че една-единствена кола може да генерира енергия от порядъка на стотици конски сили. Не е учудващо, че това търсене на все повече енергия е пробудило интереса към по-големите източници на енергия, като в това число влизат и машините с вечен двигател.
Търсенето на машина с вечен двигател датира от древността. Първият записан опит за конструиране на машина с вечен двигател датира от VIII в. в Бавария. Това бил прототип на стотици разновидности, които щели да се появят през следващите хиляда години. Основавал се на серия от малки магнити, прикрепени към колело, подобно на едно колело на Ферис. Колелото било поставено върху много по-голям магнит, който се намирал на пода. Докато всеки магнит върху колелото преминава над неподвижния магнит, се предполагало, че той първо ще бъде привлечен, а после отблъснат от по-големия магнит, като по този начин ще бута колелото и ще създава вечно движение.