Стан Лий, създател на „Марвъл Комикс“ и Спайдърмен.
Брайън Грийн, Колумбийския университет, автор на „Елегантната вселена“.
Лиза Рандал, Харвардския университет, автор на Warped Passages.
Лоурънс Крос, Западния университет „Кейс“, автор на Physics of Star Trek.
Дж. Ричард Гот III, Принстънския университет, автор на Time Travel In Einstein’s Universe.
Алан Гът, МТИ, автор на Inflationary Universe.
Джон Бароу, физик, Кеймбриджкия университет, автор на Impossibility.
Пол Дейвис, физик, автор на Superforce.
Леонард Зюскинд, физик, Станфордския университет.
Джоузеф Ликън, физик, Националната лаборатория „Ферми“.
Марвин Мински, МТИ, автор на Society of Minds.
Рей Кърцуайл, изобретател, автор на The Age of Spiritual Machines.
Родни Брукс, директор на Лабораторията за изкуствен интелект към МТИ.
Ханс Моравец, автор на Robot.
Кен Кросуел, астроном, автор на Magnificent Universe.
Дон Голдсмит, астроном, автор на Runaway Universe.
Нийл де Грас Тайсън, директор на планетариума „Хейдън“, Ню Йорк.
Робърт Киршнер, астроном, Харвардския университет.
Фулвия Мелия, астроном, Университета в Аризона.
Сър Мартин Рийс, Кеймбриджкия университет, автор на Before the Beginning.
Майкъл Браун, астроном, Кал Тек.
Пол Джилстър, автор на Centauri Dreams.
Майкъл Лимоник, старши научен издател на списание „Тайм“.
Тимоти Ферис, Калифорнийския университет, автор на Coming of Age in the Milky Way.
Покойния Тед Тайлър, конструктор на американски ядрени бойни глави.
Фрийман Дайсън, Института за напреднали изследвания, Принстън.
Джон Хорган, Технологичния институт „Стивънс“, автор на The End of Science.
Покойния Карл Сейгън, Корнелския университет, автор на „Космос“.
Ан Друян, вдовица на Карл Сейгън, Космос Студиос.
Питър Шуорц, футуролог, основател на Глобал Бизнес Нетуърк.
Алвин Тофлър, футуролог, автор на „Третата вълна“.
Дейвид Гудстейн, заместник-ректор на Кал Тек.
Сет Лойд, МТИ, автор на Programming the Universe.
Фред Уотсън, астроном, автор на Star Gazer.
Саймън Сингх, автор на The Big Bang.
Сет Шостак, института СЕТИ.
Джордж Джонсън, научен журналист, работещ в „Ню Йорк Таймс“.
Джефри Хофман, МТИ, астронавт в NASA.
Том Джоунс, астронавт в NASA.
Алан Лайтман, МТИ, автор на Einstein’s Dreams.
Робърт Забрин, основател на обществото „Марс“.
Дона Шърли, програмата „Марс“ на NASA.
Джон Пайк, GlobalSecurity.org.
Пол Сафоу, футуролог, Института за бъдещето.
Луис Фрийдман, съосновател на Планетарното общество.
Дениъл Уъртхаймър, SETI@home, Калифорнийския университет в Бъркли.
Робърт Цимерман, автор на Leaving Earth.
Марша Бартушак, автор на Einstein’s Unfinished Symphony.
Майкъл Х. Саломон, програмата на NASA „Отвъд Айнщайн“.
Джоф Андерсън, Американската военновъздушна академия, автор на The Telescope.
Бих искал също да благодаря на моя агент Стюарт Кричевски, който бе на моя страна през всичките тези години, като се грижеше за всичките ми книги, а също и на моя издател — Роджър Шол, чиято здрава ръка, ясна преценка и издателски опит напътстваха създаването на толкова много от книгите ми. Бих искал също да благодаря на моите колеги от Градския колеж на Ню Йорк и Центъра за следдипломна квалификация на Градския университет на Ню Йорк, особено на В. П. Неър и Дан Грийнбъргър, които щедро дариха от времето си, за да провеждаме дискусии.
Част I
Клас I на невъзможните неща
1. Силови полета
1. Когато един изтъкнат, но възрастен учен твърди, че нещо е възможно, той почти със сигурност е прав. Когато твърди, че нещо е невъзможно, твърде вероятно е той да греши.
2. Единственият начин да се открият границите на възможното е да бъде поет рискът да се измине малко път покрай тях и да се навлезе в невъзможното.
3. Всяка достатъчно напреднала технология е неразграничима от магията.
„Вдигнете щитовете!“
В безброй епизоди на „Стар Трек“ това е първата заповед, която капитан Кърк изревава на екипажа, вдигайки силовите полета, за да защити междузвездния кораб „Ентърпрайс“ от вражеския огън.
Силовите полета в „Стар Трек“ са толкова жизненоважни, че ходът на битката може да бъде преценен от начина, по който бива вдигнато силовото поле. Всеки път, когато силовите полета губят от мощността си, „Ентърпрайс“ получава нови и нови опасни удари в корпуса си, докато накрая капитулацията стане неизбежна.