— По-късно ли? Кога? По твоите думи убиецът трябва вече да си е бил тръгнал.
Макс се смръщи, опитвайки се да си припомни нещо.
— Не знам. — Той изглеждаше искрено объркан. — Може да се е върнал по-късно, след като аз съм си тръгнал. — После изведнъж побледня, сякаш внезапно му бе хрумнало нещо. — А може би… — Хулия видя, че ръцете му в белезниците затрепериха. — Може и да е бил още там, скрит някъде. Може да е чакал теб.
Бяха решили да си разпределят работата. Докато Хулия говореше с Макс и после предаваше разказа му на инспектора, а той я слушаше с неприкрит скептицизъм, Сесар и Муньос разпитваха съседите. Вечерта тримата се срещнаха в едно старо кафене на Кайе дел Прадо. Историята на Макс бе обсъдена от всички възможни гледни точки по време на продължителната дискусия около мраморната маса, докато пепелникът започна да прелива от фасове, а масата се затрупа с празни чаши. Бяха се привели един към друг като заговорници, и говореха много тихо.
— Вярвам на Макс — заключи Сесар. — В разказа му има логика. В края на краищата, този номер с краденето на картината е напълно в негов стил. Но не мога да повярвам, че би могъл да направи другото… Тази бутилка с джин е нещо прекалено, скъпи мои… дори за мъж като него. От друга страна, знаем, че жената с шлифера също се е навъртала наоколо. Лола Белмонте, Немезида66, или която и да е всъщност.
— А защо не Беатрис Остенбургска? — попита Хулия.
Сесар я изгледа строго.
— Намирам шегата ти за напълно неподходяща. — Той се поразмърда неспокойно на стола си, погледна към Муньос, чието лице беше безизразно както винаги и после, полу на шега, полусериозно, вдигна ръце, сякаш да се предпази от някакво невидимо привидение. — Тази жена, която се е навъртала около жилището ти, е била от плът и кръв — или поне се надявам да е била.
Сесар беше поразпитал дискретно портиера на отсрещната сграда, с когото бяха познати. От него бе научил няколко показателни факта. Например че около дванадесет на обяд, тъкмо когато привършвал с метенето на входа, портиерът видял висок млад мъж с коса, вързана на опашка, да излиза от външната врата на сградата, в която живееше Хулия и да отива нагоре по улицата към една кола, паркирана наблизо. Малко по-късно — гласът на Сесар пресипна от напрежение, като че ли разказваше някоя особено сочна светска клюка — може би след половин час, когато вкарвал обратно кофите за боклук, портиерът забелязал една руса жена с шлифер и тъмни очила. Докато разказваше това, Сесар зашепна и се огледа тревожно, като че ли жената можеше да е седнала на някоя от съседните маси. Портиерът не я бил видял много добре, защото тя вървяла от другата страна на улицата, в същата посока, в която бил тръгнал и младият мъж. Не можел също така да каже със сигурност дали жената е излязла от дома на Хулия. Просто, като се обърнал, след като бил прибрал кофите, я видял отсреща. Не, на полицаите, които го разпитвали същата сутрин, не бил казал нищо за нея, защото не му били задали такъв въпрос. Нямало да се сети, признал портиерът, почесвайки се по главата, ако самият дон Сесар не го бил попитал. Не, не бил забелязал дали е носела голям пакет или не. Просто видял някаква руса жена да върви по отсрещния тротоар. Нищо повече.
— Улиците — отбеляза Муньос — са пълни с руси жени.
— Всички с шлифери и тъмни очила, така ли? — попита Хулия. — Може да е била Лола Белмонте. По това време аз бях у дон Мануел. Нито тя, нито мъжът й си бяха у дома.
— Не — възрази Муньос. — По това време вече бяхте с мен в клуба. После се разхождахме приблизително в продължение на час и стигнахме до жилището ви към един. — Той вдигна очи към Сесар и Хулия не пропусна да отбележи, че двамата се спогледаха, като че криеха нещо. — Ако убиецът ви е чакал, сигурно му се е наложило да си промени плановете, защото вие сте се забавили. Взел е картината и си е тръгнал. Може би закъснението е спасило живота ви.
— Защо е трябвало да убива Менчу?
— Сигурно не е очаквал да я намери там и му се е наложило да се отърве от един нежелан свидетел — каза Муньос. — Може първоначално да не е предвиждал дамата да вземе топа. Може би става дума за брилянтна импровизация.
Сесар възмутено повдигна вежди.
— Определението „брилянтна“ е малко прекалено, драги.
— Наречете го както щете. Да трябва да промениш хода така, в последния момент, да избереш бързо нов вариант, подходящ за сменената ситуация, за да оставиш картичката с описанието до трупа… — Шахматистът се замисли. — Видях самата картичка. Ходовете бяха напечатани на пишещата машина на Хулия, така каза Фейхо. Нямало никакви отпечатъци. Престъпникът е действал съвсем спокойно, бързо и ефикасно. Като машина.