— Несъмнено, но теб няма да продаде. Първо, защото Деметриус Зиглер и аз го принудихме да подпише един куп документи, които нямат валидност, ако се извадят на бял свят, защото цялата операция е незаконна, но които са напълно достатъчни да докажат, че ти нямаш нищо общо с всичко това. Те могат и да го накиснат, ако се раздрънка или играе нечестно — достатъчно, за да има основания полицията да го преследва до края на живота му. Имам сведения и за някои тайни, които, ако бъдат публикувани, ще съсипят професионалната му репутация. Заради тях може да бъде преследван от закона. Доколкото ми е известно, поне два пъти Монтегрифо е изнасял от страната и продавал в чужбина ценни предмети, които са част от националното ни културно наследство — предмети, които са минавали през ръцете ми и които аз съм му предавал в качеството си на посредник; картина от петнадесети век, най-вероятно на Пере Олер, открадната от „Санта Мария де Кашкаиш“, както и онзи прословут Хуан де Фландес76, който изчезна преди години от колекцията „Оливарес“. Помниш ли?
— Да, помня. Никога не ми е минавало през ума, че ти…
Сесар сви безразлично рамене.
— Такъв е животът, принцесо. В моя бизнес, както и във всички останали, безукорната честност е най-сигурният път към гладната смърт. Но ние не говорехме за мен, а за Монтегрифо. Той, разбира се, ще се опита да задържи колкото е възможно по-голяма сума за себе си. Това е неизбежно. Но ще се задържи в определени граници — така, че да не наруши минималната печалба, гарантирана от панамската ти компания, над чиито интереси Зиглер ще бди като доберман. След като сделката бъде сключена, Зиглер автоматично ще преведе сумата от банковата сметка на дружеството с ограничена отговорност на друга банкова сметка, чийто номер ще бъде известен само на теб. После той ще закрие първата сметка, за да заличи следите ни, и ще унищожи всички документи, с изключение на тези, които се отнасят до тъмното минало на Монтегрифо. Тях ще съхранява, за да гарантира лоялността на нашия приятел, аукционера. Макар че съм сигурен, че на този етап предпазните мерки вече ще бъдат излишни… Между другото, Зиглер има изрични инструкции да влага една трета от печалбите ти в различни сигурни, изгодни сделки, за да изпере парите и да ти осигури и да ти гарантира финансова сигурност до края на живота ти, дори ако решиш да пилееш на поразия. Вслушвай се във всички съвети, които ще ти дава, защото Зиглер е добър човек, познавам го от двадесет години: честен, протестант и хомосексуалист. Разбира се, също така съвестно ще отделя и процентите на своята фирма плюс разноските по поддръжка на сметките.
Хулия, която досега го беше слушала, без да мръдне, потръпна. Всичко си отиваше на мястото, като части на невероятен пъзел. Сесар не беше оставил никакви пролуки. Тя го изгледа, после стана и закрачи из стаята. Опитваше се да възприеме всичко чуто досега. Беше прекалено много за една нощ. Хулия спря пред Муньос, който я наблюдаваше безстрастно. Беше може би прекалено много и за цял един живот.
— Виждам — обърна се Хулия към Сесар, — че си помислил за всичко. Или за почти всичко. Случайно да си се сещал за дон Мануел Белмонте? Може това според теб да е маловажна подробност, но все пак той е собственик на картината.
— Не съм го забравил. Разбира се, ти винаги можеш да си позволиш достоен за уважение пристъп на угризения на съвестта, и да решиш да не приемеш плана ми. В такъв случай ще бъде напълно достатъчно да уведомиш Зиглер за решението си, и картината ще се появи на някое подходящо място. Монтегрифо ще бъде отчаян, но ще му се наложи да се примири. В такъв случай всичко ще си остане както преди: скандалът ще е увеличил цената на картината и „Клеймор’с“ ще си запазят правата да я извадят на търг. Но е редно да приемеш разумния вариант. При това има редица аргументи, които могат да успокоят съвестта ти: Белмонте продава тази картина за пари, така че, ако изключим сантименталната й стойност, остава икономическата — която се покрива изцяло от застраховката. Освен това нищо не ти пречи да му изпратиш анонимно такава компенсация, каквато намериш за добре. Що се отнася до Муньос…
— Да — каза Муньос, — любопитно е да се знае какви са плановете ви за мен.
Сесар го изгледа кисело.
— Вие, драги, ударихте джакпота.
— Не думайте.
— Говоря съвсем сериозно. Предвиждайки, че вторият бял конник ще оцелее, се постарах да го свържа черно на бяло със споменатото дружество, приписвайки му двадесет и пет процента от дяловете, благодарение на които ще можете между другото да си купите някоя нова риза и да отидете да играете шах на Бахамските острови, ако искате.
76
Хуан де Фландес — фламандски художник, работил в Испания в периода 1496 — 1519 г. — Б.пр.