— Аз ви харесвам, и то не само като реставратор. Честно казано, харесвам ви извънредно много. Правите впечатление на разумна и интелигентна жена, а освен това сте и изключително привлекателна. Предпочитам да разчитам на вашето посредничество, вместо да отида направо при приятелката ви, която, за съжаление, считам за малко повърхностна.
— С други думи — отбеляза Хулия, — искате от мен да я убедя.
— Ако успеете, би било — аукционерът потърси внимателно подходящата дума, — великолепно.
— А каква полза бих имала от това?
— Работодателите ми биха ви били много благодарни, разбира се — и сега, и в бъдеще. Що се отнася до реалната полза, няма да ви питам колко смятахте да спечелите от реставрацията на Ван Хойс, но мога да ви гарантирам, че ще удвоим сумата. И това, разбира се, ще бъде само аванс за двата процента от окончателната цена, за която бихме продали „Шахматната партия“. Упълномощен съм освен това да ви предложа длъжността на ръководител на реставрационния отдел към „Клеймор’с“ в Мадрид. Какво ще кажете?
— Звучи много изкусително. Наистина ли очаквате такава голяма печалба от картината?
— Има вече заявен интерес от купувачи от Лондон и Ню Йорк. С необходимата реклама можем да превърнем този търг в най-голямото събитие в света на изящните изкуства, откак „Кристи’с“ продадоха на търг съкровищата от гробницата на Тутанкамон. Като се има предвид това, искането на приятелката ви да делим наполовина е прекалено. Надявам се да ме разберете. Единственото нещо, което е направила, е да намери реставратор и да ни предложи картината. Ние поемаме всичко останало.
Хулия обмисли всичко чуто без никаква видима изненада; нещата, които можеха да я изненадат, както и тези, които не можеха, бяха се променили през последните дни. Тя хвърли поглед към дясната ръка на Монтегрифо, която лежеше върху покривката много близо до нейната, и се опита да пресметне с колко е съкратил разстоянието през последните пет минути. Достатъчно много, за да е време вечерята да приключва.
— Ще опитам — каза тя, вземайки чантата си. — Но не мога да ви обещая нищо.
Монтегрифо поглади едната си вежда.
— Опитайте — кафявите му очи се взираха в нея с кадифена нежност. — Би било от полза за всички, уверен съм, че ще се справите.
В гласа му нямаше и следа от заплаха, само прочувствена молба — приятелският тон беше изигран така съвършено, че почти можеше да мине за искрен. Той взе ръката й и я целуна. Устните му я докоснаха почти неосезаемо.
— Не знам дали вече съм го казал — каза той тихо, — но вие настина сте забележително красива жена.
Тя го помоли да я откара близо до „Стефан’с“ и извървя остатъка от пътя пеш. След полунощ заведението се изпълваше с изискана клиентела — нивото се осигуряваше от високите цени и извънредно строгите ограничения на достъпа. Всеки, който имаше някакво значение в мадридските артистични среди, идваше тук — от посредниците на чуждестранни аукционери, които се навъртаха с надеждата да чуят нещо за предстояща продажба на някоя частна колекция, картини или олтарни резби; до галеристи, научни работници, импресарии, специализирани журналисти и известни художници.
Хулия остави палтото си на гардероба и след като поздрави няколко познати, се отправи към дивана в дъното, на който обикновено седеше Сесар. Той беше там, кръстосал крака, с чаша в едната ръка, погълнат от интимен разговор с един красив, русокос млад мъж. Тя знаеше, че Сесар се отнася с подчертано отвращение към клубовете, посещавани единствено от хомосексуалисти. Считаше, че е въпрос на добър вкус да не се вестява на такива ексхибиционистични места, предизвикващи клаустрофобия, а нерядко и агресии. „На такова място — обясняваше той с присмехулна усмивка — не е трудно да се почувстваш като дърта кобила, която се превзема насред конюшня, пълна с жребци.“ Сесар беше самотен ловец — двусмисленото му присъствие бе рафинирано до степен на съвършена елегантност. Той се чувстваше отлично в света на хетеросексуалните, напълно свободен да поддържа приятелства и да прави нови завоевания — обикновено сред хората на изкуството от младото поколение. Считаше, че им помага да открият действителната си сетивност, която те още не са открили. Обичаше да играе за изящните си млади приятели ролите на Сократ и Меценат34 едновременно. След подходящо дълъг меден месец, който се развиваше обикновено на фона на Венеция, Маракеш или Кайро, всяка подобна връзка следваше естественото си, предначертано развитие. Хулия знаеше, че дългият и разнообразен живот на Сесар е бил изпълнен с обърквания, разочарования и измами, но също и с прояви на вярност, които го бе чувала в по-откровени моменти да описва с голяма деликатност, с онзи ироничен и малко резервиран тон, който му помагаше да прикрива скромно всякакви свои интимни копнежи.
34
Гай Цилний Меценат (70 г.пр.Хр. — 8 г.сл.Хр.) — римски дипломат, съветник на Октавиан Август, изключително богат, покровител на Вергилий и Хораций. Критикуван от Сенека за разточителния си начин на живот. — Б.пр.