— Шахът — повтори Хулия. Двамата се спогледаха, а Серхио загледа объркано ту единия, ту другия.
— Да, шаха. — Сесар се приведе напред и отпи голяма глътка от чашата си. Зениците му се бяха свили, той сякаш бе напълно погълнат от загадката, за която мислеха и двамата. — Направило ли ти е впечатление как Муньос гледа „Шахматната партия“?
— Да. Някак по-особено.
— Точно така, не както я гледаме ти и аз. Муньос вижда в тази картина неща, които другите хора не виждат.
Серхио, заслушан в разговора им, се намръщи и нарочно докосна с рамо рамото на Сесар. Чувстваше се изолиран. Сесар го погледна благосклонно.
— Обсъждаме неща, които са прекалено зловещи за твоите уши, скъпи. — Той плъзна показалеца си по кокалчетата на ръката на Хулия, после вдигна бавно ръка, сякаш се колебаеше между две различни желания, после отново я постави между двете ръце на Хулия, но се обърна към младия мъж. — Пази невинността си, приятелю. Развивай таланта си и не си усложнявай живота.
Той му изпрати въздушна целувка. В същия миг Менчу — с почти напълно оголени крака и късо палто от визон — се появи заедно с Макс и поиска да узнае новините за вечерята с Монтегрифо.
— Ама че копеле — заключи тя, когато Хулия привърши разказа си. — Утре ще поговоря с дон Мануел. Трябва да отвърнем на удара.
Серхио се отдръпна, сякаш се боеше, че пороят думи, изригнал от устата на Менчу, може да го залее. Тя скачаше от Монтегрифо на Ван Хойс, от Ван Хойс на куп подбрани баналности, от второ на трето питие, държейки чашата с все по-несигурна ръка. До нея Макс пушеше мълчаливо и невъзмутимо, напълно подобен на черен, гъвкав жребец за разплод. Сесар отпиваше деликатно от своя джин с лимон и от време на време попиваше устни с кърпичката от горното джобче на сакото си. От време на време примигваше, сякаш се връщаше от някакво далечно място, и разсеяно галеше ръката на Хулия.
— В този бизнес има два вида участници, миличък — обясняваше Менчу на Серхио, — тези, които рисуват, и другите, които прибират парите. Ролите съвпадат извънредно рядко. — Въздъхна шумно, сякаш трогната от младостта на момчето. — Като си помисля за всички такива млади руси момчета с артистични наклонности като теб, миличък! — Тя хвърли отровен поглед към Сесар. — Толкова абсолютно прелестни!
Сесар се почувства задължен да се откъсне с нежелание от мислите си.
— Млади приятелю, не се вслушвай в гласове, които ще отровят духа ти — каза той с нисък, мрачен тон, като че ли не му даваше съвет, а му поднасяше съболезнованията си. — Езикът на тази жена е раздвоен, като на всички останали жени. — Той погледна Хулия, наведе се, целуна ръката й и бързо добави: — Извинявай. Като на почти всички останали жени.
— Я виж кой се изказа! — Менчу направи гримаса. — Нашият личен Софокъл — или май беше Сенека? Имам предвид оня, дето опипвам млади момчета, докато си пиел отварата от бучиниш.36
Сесар се облегна назад и притвори мелодраматично очи.
— Пътят, по който трябва да поеме артистът… На теб говоря, мой млади Алкивиад37, или Патрокъл, или може би просто Серхио… По този път трябва да заобикаляш препятствие след препятствие, докато накрая добиеш способността да се взираш дълбоко в себе си. Трудна задача, ако нямаш до себе си някой Вергилий да ти сочи пътя. Разбираш ли ме, млади човече? Накрая на този път артистът добива достъп до най-върховните наслади. Животът му се изравнява с чистото, неподправено творчество и той вече няма нужда от жалката действителност. Той е много, много над презрените себеподобни. Тогава той е израснал и съзрял.
Речта му беше приета с иронични аплодисменти. Серхио огледа останалата част от компанията, усмихнат, но объркан. Хулия се разсмя на глас.
— Не му обръщай внимание. Прочел го е някъде и го е научил наизуст. Винаги си е бил мошеник.
Сесар отвори едно око.
— Аз съм един отегчен Сократ. И отхвърлям с възмущение инсинуациите, че си присвоявам чужди думи.
— Страшно е остроумен, нали? — Менчу се обърна към Макс, който слушаше намръщено, и си взе една от неговите цигари. — Дай ми огънче, condottiere mio38.
36
Едно от обвиненията, поради които Сократ бил осъден да изпие отрова, било „развращават на младежта“, но всъщност се е имало предвид интелектуалното му влияние. — Б.пр.
37
Алкивиад (450 г.пр.Хр. — 404 г.пр.Хр.) — блестящ, но безскрупулен атински политик и военачалник, отличавал се със забележителна красота, близък на Сократ. — Б.пр.