— Тази работа не ми харесва — каза Сесар и Хулия забеляза, че пръстите, с които държеше цигарето си, потреперват. — Изобщо не ми харесва мисълта, че наоколо се навърта някакъв луд, който си играе на Фантома на Операта50.
В същия миг, като че ли той подаде с думите си някакъв сигнал, всички часовници в магазина започнаха да бият — едновременно и един след друг, с най-разнообразни тонове — от нежен шепот до тежките басови нотки на големите стенни часовници. Но съвпадението не можа да накара Хулия дори да се усмихне. Тя се взираше в статуетката на Лусинда от Бустели, притихнала в своя стъклен шкаф, и се чувстваше също толкова крехка и уязвима, колкото нея.
— На мен също не ми харесва, но не вярвам да имаме избор.
Тя отклони поглед от порцелановата статуетка и погледна към старинната маса от епохата на регентството, върху която Муньос отново бе разтворил шахматната си дъска, за да възпроизведе позициите от картината на Ван Хойс.
— Само да ми падне тази свиня… — мърмореше Сесар, хвърляйки подозрителен поглед към картичката, която Муньос държеше за едното ъгълче, като че ли беше пешка, която още не знаеше къде да постави. — Това вече не е шега.
— Не е, разбира се — каза Хулия. — Да не си забравил горкия Алваро?
— Да съм го забравил? — Сесар захапа цигарето и започна да пуши бързо и нервно. — Де да можех!
— И все пак — отбеляза Муньос, — има логика.
Двамата се обърнаха към него. Муньос, без да съзнава ефекта от думите си, продължаваше да стои приведен над масата с шахматната дъска, държейки картичката с краищата на пръстите си. Не беше съблякъл шлифера си и светлината, която се процеждаше през стъклената врата, оцветяваше небръснатата му брадичка в синьо и подчертаваше още повече тъмните сенки под уморените му очи.
— Драги приятелю — тонът на Сесар се колебаеше между учтиво недоверие и иронично уважение, — радвам се, че вие можете да намерите логика във всичко това.
Муньос сви рамене, без да обръща внимание на коментара му. Беше видимо съсредоточен в новата задача — йероглифите, изписани върху картичката:
Тb3? … Пd7—d5+
Муньос ги погледа още известно време, сравнявайки ги с позициите на фигурите върху дъската.
— Изглежда, че някой — при думата „някой“ Хулия потръпна, сякаш някъде се бе отворила врата — се интересува от партията, която се играе на тази картина. — Той притвори очи и кимна, сякаш по някакъв неясен начин бе в състояние да схване мотивите на тайнствения участник в партията. — Който и да е, той е запознат със сегашния етап на играта, и знае също, или мисли, че знае, че сме разгадали успешно тайната с помощта на ретрограден анализ. Защото той ни предлага да продължим партията — от тази позиция на фигурите, която е изобразена на картината.
— Шегувате се — каза Сесар.
Настъпи неловко мълчание, през което Муньос гледаше възмутено Сесар.
— Аз никога не се шегувам — каза той накрая, като че ли досега бе обмислял струва ли си изобщо да се обяснява. — Особено когато става дума за шах. — Чукна по картичката с показалеца си. — Уверявам ви, че той прави точно това — продължава партията от позицията, в която я е оставил художникът. Погледнете дъската. Ето — Муньос отново посочи картичката. — Това Тb3 означава, че белите трябва да преместят топа си от b5 на b3. Според мен въпросителната означава, че този ход е само предложение на неизвестния, отправено към нас. От което следва, че ние играем с белите фигури, а противникът ни — с черните.
— Колко подходящо — отбеляза Сесар. — В тон със зловещата атмосфера.
— Не знам зловещо ли е или не, но той прави точно това. Обръща се към нас и казва: „Аз играя с черните фигури и ви предлагам да играете топ на b3.“ Разбирате ли? Ако приемем играта, трябва да приемем и предлаганите ходове, макар че бихме могли да изберем нещо по-добро. Например бихме могли да вземем черната пешка от b1 с бялата от a6.
50
Герой от едноименния роман на Гастон Льору. Произведението е филмирано многократно, но най-голяма популярност придобива като мюзикъл на композитора сър Ендрю Лойд Уебър. — Б.пр.