— О, галска героиньо — каза тя. — Възхищавам ти се и съвсем не те упреквам. Разбирам, че на твоите години деликатността и чувствата са богове, пред чийто олтар с радост се жертвува физическото удоволствие. В моето положение обаче всичко изглежда другояче. Когато се освобождаваме от илюзиите, тези фантоми изгубват властта си над нас, реалните удоволствия застават над глупостта, на която сега с ентусиазъм служиш ти. И защо според тебе трябва да оставаме верни на хората, които повече от сигурно не ни се отплащат с взаимност? И без това сме слаби същества, трябва ли да бъдем и наивни? Луда е онази жена, която търси деликатност в отношенията си с мъжете. Казвам ти, миличката ми, разнообразявай удоволствията си, докато си млада и чаровна, забрави своето химерично постоянство, своето твърдо, непреклонно целомъдрие, което дори на теб не носи никакво удовлетворение и никога няма да убеди другите.
Потръпвах, слушайки нейните възгледи, но си давах сметка, че повече нямах право да споря с нея. Престъпните грижи на тази неморална жена ми бяха необходими сега, трябваше да бъда предпазлива. Една от най-фаталните последици от нашите деяния е фактът, че щом сме ги допуснали, попадаме в зависимост от хора, конто иначе бихме презирали дълбоко. И тъй аз се съгласих с всички нейни любезности; всяка нощ Сеневал ми даваше нови потвърждения за своята любов и шест месеца изтекоха в упоение така бързо, че нямах време да разсъждавам върху всичко случило се.
Фаталните последици от този начин на живот ми отвориха най-после очите; забременях и мислех, че ще умра от отчаяние, като виждах, че госпожа дьо Веркен се забавлява с всичко това.
— Въпреки всичко — каза тя, — трябва да запазим някакво благоприличие — не подобава да раждаш в моя дом, с полковника на Сеневал ще уредим всичко; той ще даде отпуска на младия човек, а ти няколко дни преди това ще заминеш за Метц, той ще те последва, там под негова опека ти ще дадеш живот на непотребния плод на своята нежност; после ще се завърнете тук един след друг, както при заминаването.
Трябваше да бъда послушна; казах ви вече, господине, че когато човек има нещастието да направи погрешната стъпка, той вече се предава на милостта на хората и на случайността и сякаш целият свят има права над него, става пленник на всичко живо, щом вече е станал пленник на своите страсти.
Всичко се уреди, както го беше предвидила госпожа дьо Веркен; след три дни се намирахме със Сеневал в Метц в дома на една акушерка, чийто адрес бях взела още в Нанси. Тук се появи на бял свят едно момченце. Сеневал, който се държеше с мен още по-нежно и по-деликатно, като че ли ме обичаше още по-горещо, заяви, че аз съм удвоила неговото съществуване. Тръпнех от радост, като го слушах. Той ме помоли да му оставя сина и се закле, че през целия си живот ще полага най-усърдни грижи за него и няма да се върне в Нанси, докато не изпълни клетвата си пред мен и не осигури най-добра съдба на детето.
Едва в минутите преди заминаването му аз се осмелих да му дам да разбере колко съм нещастна и тъй като и двамата сме виновни, бихме могли да поправим своята грешка, като свържем съдбите си пред олтара. Сеневал, който не очакваше подобно предложение, много се обърка.
— Съжалявам много — каза той, — но как бих могъл да се реша на такова нещо? Аз съм още непълнолетен и ще трябва да поискам съгласието на баща си. Нашият брак не може да мине без тази необходима формалност. Впрочем нека най-напред да размислим дали аз съм за теб най-подходящата партия. Като братовчедка на госпожа дьо Веркен (така му бях представена в Нанси) ти би могла да претендираш за нещо много по-добро. Повярвай ми, Флорвил, по-добре ще е да забравим нашите грешки; ти можеш да разчиташ на моята дискретност.