Роботите бяха изпълнили предназначението си. Сега щяха да бъдат отхвърлени от човешкото обществено тяло. Психоисторията също щеше да бъде отхвърлена, когато изпълнеше предназначението си. Хари Селдън — също.
Нито един мъж, нито една жена, нито една машина, нито една идея не можеше да царува во веки веков.
Хари отвори очи. Сега бяха големи като на дете. Огледа стаята, за миг неспособен да различи хората от мебелите. После зрението му се стесни и се фокусира.
— Благодаря ти — каза Хари. — Данийл беше прав. — Той се подпря на Дорс, а с другата си ръка се вкопчи в облегалката на стола. Отне му известно време да си подреди мислите. Втренчи се право в Клиа Асгар и в Бран зад нея.
— Собственото ми его ми пречеше да видя решението. Твоите деца ще донесат равновесието. Твоите гени и дарби ще се разпространят. Конфликтът ще се разреши… а Планът ще продължи. Но не моят План. Бъдещето ще покаже доколко бих могъл да сгреша.
— Твоите потомци, твоите пра-пра-пра-правнуци ще ме поправят.
Клиа бе погледнала по-дълбоко в Хари от непосредствения му проблем. С леко разтърсване тя пристъпи напред и двете с Дорс помогнаха на Хари да се отпусне в креслото.
— Никога не ми бяха казали истината за тебе — каза тя тихо и протегна ръка да го докосне по бузата. Кожата му беше нежна, суха и напудрено гладка, леко еластична, под нея — твърда кост. Мирисът на Хари беше чист, човешки — дисциплина, покриваща сила, ако такива неща могат да се предават чрез мирис… а защо не? Как можеше човек да види, че някой притежава тези черти, а да не ги помирише? Стар и крехък, ала въпреки това все още красив и силен. — Ти наистина си велик! — прошепна тя.
— Не, мила моя — каза Хари. — Всъщност аз съм нищо. А да бъдеш нищо е направо прекрасно, уверявам те.
91
— По-добре късно, отколкото никога — каза Гаал Дорник на техника, докато гледаха как професор Селдън се настанява на стола в звукозаписната кабина.
— Изглежда уморен — каза техникът и провери апаратурата си, за да се увери, че е нагласил всичко най-добре за старчески глас.
Хари прегледа бележките си и огледа първата точка на голямо отклонение вътре в уравненията. Затананика тихичко, после вдигна поглед в очакване на сигнал да започва. Беше ярко осветен; студиото оттатък беше тъмно, макар той да виждаше малките лампички, мигащи в зрукозаписната кабина.
Три сферични лещи се спуснаха отгоре и увиснаха на нивото на гърдите му. Нагласи одеялото, с което бяха завити краката му. Преди четири дена беше казал на колегите си и в частност на Гаал Дорник, че е получил слаб удар и цял ден му се губеше. Те се бяха засуетили около него с настоявания да не се напряга. И ето го сега с това одеяло. Само да се изкашля и веднага го наобикаляха угрижени лица.
Лъжата му беше достатъчно дребна. И беше казал на Гаал, че заедно с удара бяха дошли и мир и покой, каквито досега не познавал… и решение да завърши работата си, преди Смъртта да дойде да го вземе.
Подозираше, че нещичко ще стигне до Данийл. Старият му приятел и наставник някак щеше да разбере и да одобри.
Към края на срещата с Дорс, Клиа Асгар и Бран Хари беше усетил лекото въздействие, упражнявано му от Данийл. За миг усети как спомените му избледняват, докато групата вървеше към вратата и Дорс се обърна да го погледне с горчиво, страстно съжаление. И усети и нещо друго — ярко, напрегнато и импулсивно, което блокираше усилията на Данийл, без роботът да разбере.
Сигурно беше дошло от дръзката Клиа, по-силна от Данийл, която, естествено, се съпротивляваше на манипулациите на един робот, колкото и добронамерени да бяха те. И Хари й беше благодарен. Да си спомня ясно тази среща и да знае какво ще се случи след година-две… Да си спомня обещанието на Данийл, дадено му на четири очи в спалнята на Хари, докато другите чакаха навън — заключителен разговор между стари приятели, — че Дорс ще бъде с него, след като приключи делото си, когато животът му наближава своя край.
Сега тя не можеше да бъде с него. Твърде много беше изложен пред погледа на обществото. Завръщането на Тигрицата или на някоя, твърде много приличаща на нея, не беше желателно.
Но тук имаше и нещо друго. Хари знаеше, че времето на роботите е свършило, трябва да свърши; и че е много вероятно Данийл никога да не изостави напълно задачата си. Същата тази вечна загриженост и преданост, която Данийл чувстваше към Хари, накарала го да му дари завръщането на неговата любов, най-накрая щеше да го накара отново да се намеси…