— Фарад! — сряза го остро императорът.
Записващото устройство мигом го информира за последните пет секунди на монолога.
— Да, ваше височество. Тирешия наистина е красавица. Говорят, че била много жизнерадостна и амбициозна.
— Амбициозните жени ме харесват, нали така, Фарад? — тонът на момчето омекна. Майката на Клаюс беше амбициозна и преуспяла, докато не бе изпаднала в немилост пред Линг Чен. Беше се опитала да приложи хитринките си спрямо Началника на комисията в присъствието на една от съпругите му. Чен беше изключително лоялен към съпругите си.
Странно беше, че слабак като Клаюс си пада по силни жени; те неизменно се отегчаваха от него. След време дори и най-амбициозните вече не можеха да прикриват отегчението си. След като веднъж разбираха кой всъщност управлява в края на краищата…
Нито Синтер, нито Линг Чен се вълнуваха особено от секса. Властта носеше къде-къде по-голямо удовлетворение.
4
Най-великият подвиг на инженерството в историята на Трантор се бе провалил преди десет години и ехото от този провал продължаваше да поразява най-важния, най-пренаселен и най-проблемен сектор — Дал. Четири милиона далити — инженери и работници, — подпомогнати от допълнителни десет милиона черноработници и дори от контрабанден отряд от забранените автомати, бяха работили двайсет години, за да прокарат най-дълбоката известна досега топлошахта — над двеста километра в дълбочина — в кората на Трантор. Разликата в температурите на набелязаната дъблочина и на повърхността щеше да генерира достатъчно енергия за покриване на една пета от нуждите на Трантор през следващите петдесет години…
Но макар че амбициите бяха големи, способностите не бяха. Инженерите се бяха проявили като не особено вдъхновени, управлението на проекта бе засегнато от корупция и скандали на всички равнища, работниците далити бяха въстанали и проектът се забави с две години. А най-накрая, когато бе завършен, той просто… се провали.
Срутването на шахтата и съответните натриеви и водни кули бяха убили сто хиляди далити, седем хиляди от тях — граждани, живеещи непосредствено над шахтата, под най-стария купол на Дал. Най-близките спомагателни шахти също бяха застрашени и по-нататъшните беди бяха избегнати с цената на героична намеса — там, където ръководството и инженерните умения се бяха изложили, се намеси личната храброст.
Оттогава Дал беше под политически облак — жертвен сектор в свят, все още способен да изпитва доверие към водачите си. В действителност Линг Чен бе разследвал и осъдил всички корумпирани чиновници, некадърни инженери и недобросъвестни предприемачи. Беше се погрижил десетки хиляди да бъдат изправени пред съд и вкарани в Рикерианския затвор или пратени да вършат черна работа в най-зловещите дълбини на самите шахти.
Но икономическият ефект не беше смекчен. Дал вече не можеше да посреща имперската си квота от мандати за власт; други сектори се бяха опитали да запълнят луфта и и без това малкото благосклонност, на която се радваше Дал в двореца, бе спаднала до жалък минимум. Последиците бяха, че Дал почти гладуваше.
Ето в какъв свят бе родена и израснала Клиа Асгар — в мизерните коптори, някога запазени за работниците. Баща й беше изгубил работата си година преди тя да се роди и бе прекарал годините на детството й, като ту си мечтаеше как благоденствието ще се върне… ту се напиваше безпаметство с пенлив, вонящ далитски алкохол. Майка й почина, когато тя беше на четири години; оттогава се бе отглеждала сама и се беше справила забележително добре, като се има предвид, че още от раждането й залозите бяха против нея.
Клиа имаше среден ръст за далитянка, беше стройна и жилава, с тънки, силни пръсти на издължените длани. Косата й беше къса и черна и тя бе наследила семейния белег — нежен мъх по бузите, който донякъде смекчаваше твърдите й, изсечени черти.
Бързо се учеше, движенията й бяха бързи и за учудване също така бързо се усмихваше и изразяваше чувствата си. Насаме със себе си тя мечтаеше за смътни, неопределени подобрения, възможни вероятно в друг свят и в друг живот, но това бяха само мечти. Прекалено често си мечтаеше за силен съюз с някой находчив и хубав мъжки екземпляр с рунтави мустаци с не повече от пет години по-възрастен…
Никакъв такъв мъж не се появяваше в живота й. Не беше голяма красавица, а уважението и привързаността на другите бяха единствената област, в която тя отказваше да упражнява изненадващите си способности да очарова и убеждава. Ако мъжът се появеше от само себе си, тогава добре, но не би положила никакви сериозни усилия, за да го търси. Тя вярваше, че по природа заслужава най-доброто.