Тривайз попита:
— Обществената опозиция ли ви спира да ни кажете къде се намира Земята? Страхувате се, че въпреки всичко антискептичните настроения могат да станат застрашителни, ако отидете твърде далеч?
Дениадор поклати глава.
— Не. Местоположението на Земята е неизвестно. Аз не крия нищо от вас от страх или по някаква друга причина.
— Но, вижте — продължи Тривайз настойчиво, — в този сектор на Галактиката има краен брой планети, притежаващи физически характеристики, съвместими с обитаемостта. Почти всички сред тях ще са не само обитаеми, но и населени и, следователно, добре известни вам. Толкова ли е трудно да се претърси секторът за планета, която също щеше да е обитаема, ако не беше радиоактивна? При това, придружена от огромен спътник. С радиоактивността и спътника си Земята няма как да бъде сбъркана с никоя друга, нито пропусната дори при бегъл оглед. Може просто да отнеме време и това е единственото затруднение.
— Възгледът на скептиците — каза Дениадор, — разбира се, е, че радиоактивността и огромният спътник на Земята са просто легенди. Да ги търсим е все едно да чакаме мляко от врабец или пера от заек.
— Възможно е, но не пречи поне да се опита. Ако откриете радиоактивен свят с нужната големина и с огромен спътник… колко много би допринесло то за престижа на компорелонските легенди като цяло!
Дениадор се засмя.
— Може би тъкмо затова Компорелон не я търси. Ако се провалим или ако намерим Земя, напълно различна от описаната в легендите, ще има обратен ефект. Компорелонските предания ще бъдат оплюти и ще станат за подигравка. Тук не биха поели такъв риск.
Тривайз замълча, но после продължи разпалено:
— Още повече, дори да оставим тези две уникалности — ако има такава дума в галактическия език — радиоактивността и големия спътник, съществува трета, която можем да приемем по дефиниция, без да се позоваваме на никакви легенди. На Земята би трябвало да има цветущ живот с невероятно разнообразие, останки от такъв живот или най-малкото вкаменелости от него.
— Съветник — отвърна Дениадор, — въпреки че Компорелон не е изпращал специални отряди да търсят Земята, ние доста пътуваме из космоса и понякога получаваме сведения от кораби, които по някаква причина са се отклонили от пътя си. Скоковете, както сигурно знаете, не винаги са идеални. При все това няма никакви съобщения за планети с качества, подобни на тези на легендарната Земя, нито за свят, преливащ от живот. Е, не че е много вероятно някой кораб да кацне на необитаема на вид планета само за да тръгне екипажът му да търси фосили4… И тъй, след като от хиляди години нямаме сведения за нищо подобно, аз съм склонен да вярвам, че Земята не може да бъде локализирана, просто защото я няма.
— Трябва да я има! — възрази Тривайз почти отчаяно. — Някъде трябва да има планета, на която се е зародило човечеството и всички познати форми на живот, свързани с хората. Ако Земята не е в тази част на Галактиката, значи е другаде.
— Възможно е — равнодушно сви рамене Дениадор, — но за толкова време не се е появила никъде.
— Хората не са я търсили.
— По всичко личи, че вие го правите. Желая ви късмет, но не бих заложил на вашия успех.
— Има ли опити — попита Тривайз — да се определи предполагаемото й местоположение по косвен път, а не чрез пряко търсене?
— Да — казаха два гласа едновременно. Дениадор, притежателят на единия, се обърна към Пелорат:
— За проекта на Яриф ли мислите?
Историкът кимна.
— Бихте ли го обяснили на съветник Тривайз? Струва ми се, че на вас ще повярва по-лесно, отколкото на мен.
Пелорат започна:
— Видиш ли, Голан, в залеза на империята е съществувал период, в който търсенето на произхода, както го наричали тогава, било популярно развлечение. Вероятно, за да се откъснат хората от неприятната заобикаляща ги реалност — империята се разпадала. На един ливиански историк, Хумбал Яриф, му хрумнало, че която и да е първоначалната планета, тя ще се е разселила най-напред в близките светове и после в по-отдалечените. Изобщо, колкото по-далече е един свят от точката на общия произход, толкова по-късно е заселен. Да предположим тогава, че се датира заселването на всички обитаеми планети в Галактиката и се свържат в мрежи онези от тях, които са на определен брой хилядолетия. Една мрежа може да се прекара през всички светове на дванайсет хиляди години, например, друга през тези на петнадесет хиляди и така нататък. Теоретически всички мрежи ще бъдат приблизително сферични, както и приблизително концентрични. По-старите ще образуват сфери с по-малък радиус от по-младите и ако се изчислят центровете на сферите, те трябва да попаднат в един сравнително малък обем от пространството, който да включва първоначалната планета — Земята.