— Според статистиките във Вегас от всеки милион, изигран на кредит, в действителност се възвръщат едва осемдесет процента, тоест, осемстотин хиляди долара. Останалите двеста хиляди долара минават в графа „печалби и загуби“. Което не пречи на казино-мениджъра да насърчава „бирниците“ си да се държат подчертано „неприятно“ при трудните вземания.
— Какво означава това? Вече се виждам — без капка ентусиазъм! — начело на банда наемни убийци, имащи за задача да тероризират бъдещите ми клиенти, които не си плащат дълговете. И още отсега започва да ми се повдига от този „ескадрон“…
Но Чанс поклаща глава:
— Никакви кръвопролития, господин Цимбали. Нито дори най-малкото насилие. „Бирниците“ на едно казино, достойно за това име…
— Като „Белият слон“.
— Ако „Белият слон“ изобщо види бял свят. Та „бирниците“ на едно казино, достойно за това име, са длъжни да бъдат винаги изключително любезни. Те отговарят преди всичко за връзките с обществеността. Един неплатежоспособен длъжник остава потенциален играч и като такъв има право на почит и уважение.
— А ако е мошеник?
Колкото и да се опитвам, категорично не мога да преглътна тези двайсет процента, с които систематически ще ми се налага да се разделям. Изчислявам набързо, че загубите на „Белият слон“ ще възлизат на милион и половина долара годишно!
— Ако в резултат на проучването се окаже, че в действителност длъжникът е напълно платежоспособен и нежеланието му да покрие дълга си бъде доказано, тогава използваме всички законни средства, с които разполагаме.
— Но нали дълговете от хазарта не са законно признати?
— Въпреки това завеждаме дело. Което губим, разбира се.
Но повечето от непочтените длъжници са широко известни като почтени хора — иначе не бихме им отпуснали кредит и никак не си падат по рекламата, която бихме им направили по този начин.
Хенри Чанс е цар на риториката. Аз казвам „мошеник“, той казва „непочтен длъжник“. От устата му не излиза нито една жаргонна дума, независимо дали се изразява на френски или английски. За пет дни научих от него и от Калибан невероятно много неща. Но не чак толкова, че да претендирам за поста на казино-мениджър. А и нямам нито желание, нито време за това. Както и необходимите качества, най-вероятно. Не, важното е, че отговарям на третото условие.
Защото отговорът на Хенри Чанс е положителен. Получавам съгласието му толкова лесно, че сам се изненадвам.
— А ми казаха, че няма да се съгласите.
— Кой ви го каза?
— Пол Хазърд от Сан Антонио. Той ви е предлагал да станете съдружници и вие сте отказали.
— Не искам да ставам ничий съдружник. Това би означавало да разигравам собствените си пари, а вие знаете, че никога не играя.
— Това ли е единствената причина?
— Пол Хазърд не успя да събере петстотин милиона долара.
Но продължавам да изпитвам усещането, че има и нещо друго. Чанс е несъмнено искрен, когато твърди, че е отказал съдружието заради нежеланието си да ангажира собствените си средства. Дори мисля, че знам истинските причини за отказа му — той е от онези рядко срещани хора, които са напълно наясно докъде се простират възможностите им. Да играе за своя сметка би означавало да облече сам себе си в изпълнителна власт и вероятно тогава — може би заради емоционалността си, която прикрива толкова грижливо би загубил повечето от качествата си. Докато работи ли за чужда сметка, това му позволява да бъде такъв, какъвто е сега — една почти перфектна машина.
Избухвам в смях.
— Добре, предлагам ви работа, вместо съдружие. И вече съм събрал петстотин милиона долара. Но има още нещо…
Той се усмихва. Усмихва се истински за първи път от запознанството ни насам. И в пронизващите му бледи очи припламват весели искрици.
— Дюк Тибодо — казва той. — Сигурно го помните.
— Такъв лесно не се забравя.
И има защо. Все още усещам в устата си вкуса на кошмарната шльокавица, която Дюк произвежда собственоръчно в дома си в Луизиана. Дюк Тибодо е нещо много повече от стар приятел7. В един наистина крайно тежък момент дори си позволих да поплача на рамото му. Освен че предлага рамото си на самосъжаляващи се неврастеници от Сен Тропе, той работи в петролодобива и е патентован официален нелегален производител на домашно уиски.