Корбер има едно качество, което не мога да му отрека искреността. Искреност, граничеща с най-безогледен цинизъм. Подобна красота рядко се среща.
— Франц, знаете ли какво представлява холандската реформистка църква? Нищо забавно, уверявам ви. А и скоро няма да се откаже от влиянието си в страната. Но толкова по-добре, Франц. Защото благодарение на нея и на шибаното ѝ пуританство двамата с вас ще натрупаме куп мангизи. Хотели, казина и красиви чернокожи момичета, от ония, които превръщат деветдесет и пет процента от африканерите в разгонени котараци. Вече близо триста години нямаме право дори да пуснем ръка на някоя готина негърка, а да не говорим за нещо по-съществено. Видяхте ли на какво приличат жените ни? Да се отъркаш в едно сочно черно дупе тук се окачествява като schandelijcke crime van hoerendom, „скандално сексуално извращение“, и се преследва от закона. Но на всички им се иска, дяволски им се иска. И бантустаните ще превърнат това в реалност, както и ще ни позволят да инсталираме маси за бакара, крапс или блекджек, които са също толкова забранени за нас, колкото и чернокожите жени. Франц, обзалагам се, че за две-три години двамата с вас ще реализираме печалба от най-малко четиристотин милиона долара, която през 1985-а ще утроим.9 Ще видите, цяла Африка ще се стече при нас. Не само бялата, но и черната…
Корбер не ми хареса още в първия момент, в който го видях, и престоят ми в Южна Африка в неговата компания далеч не създава предпоставки за зараждането на идилия помежду ни. Най-лошото е, че през цялото това време трябва да се преструвам на ужасно въодушевен от грандиозните проекти, които ми излага. Тъй че са ми необходими цели два дни, за да му се отскубна и най-сетне да се свържа с човека, чието име и адрес ми даде Турчина чрез посредничеството на Лаватер.
Той е метис от чернокож баща и майка малайка, по професия е банкер, завършил е в Англия и не без известна гордост ме уведомява, че родът му е притежавал голяма фамилна къща на Houi Straat (днес изцяло бял квартал) още през XVIII век, преди действителния разцвет на расовата сегрегация. Поканва ме на обяд на печен омар в „Хоумстед“, един смесен ресторант в Националния парк на Кейп. В Лондон Турчина е бил категоричен: ако изобщо има човек, способен да ми предостави сведения за евентуалните инвестиции на Олифан в Южна Африка, то това е той. Името му няма значение, ще го нарека тук Балтазар. Но когато Марк Лаватер е понечил да го помоли по телефона да тръгне на лов, същият този Балтазар чисто и просто му е треснал слушалката.
Усмихва ми се над омарите.
— Не обсъждам подобни въпроси по телефона.
— Важното е изобщо да ги обсъждате. Затова съм тук.
Говорим малко за нашия общ приятел Турчина, който е — няма по-точен термин, за да го опиша — лихвар от международен мащаб, напълно способен да ви заеме почти начаса един милион лири стерлинги… при условие, че наистина сте сигурен, че ще бъдете в състояние да ги върнете в определения срок. В противен случай рискувате да се изложите на рискове, които не са задължително законни.
— Турчина ви цени много високо — отбелязва Балтазар.
— Както и аз него. Можете ли да ми осигурите тези сведения за Олифан?
Ще види. Нищо не обещава. Но в най-добрия случай ще получа отговор не по-рано от две-три седмици. Няма да бъде лесно и трябва да съм наясно, че е склонен да се компрометира така единствено заради горещите турско-лондонски препоръки за моята особа. Но толкова по тази тема. Договаряме се, че ще изпрати шифрован доклад, ако изобщо се стигне до такъв, не на мен, а на Джими Розен, и то на домашния му адрес.
— Идеалното би било да ни съобщите стойността на евентуалните инвестиции.
— Ще се постарая да направя всичко възможно.
Класическата резервираност на банкерите. Просто не знам какво да мисля за него, нито за това доколко може да му се има доверие. Но съм сигурен в едно: ако Олифан действително е прехвърлил пари в тази част на света, той почти със сигурност е ощетил в една или друга степен касата на роднините си по женска линия. Хипотеза, от която ме побиват тръпки, защото ако случаят е такъв и шуреите с огнените очи се усетят, един втори Свети Валентин10 му е в кърпа вързан. И добричкият Цимбали има интерес да бъде някъде много-много далеч в момента на експлозията.
10
На 14 февруари 1929 г. празникът на влюбените Свети Валентин е бил белязан с истинско клане, останало в аналите на престъпленията — Б. а.