Самодоволството й подразни Конрад. Седна на масата, хвърли поглед на биографията и стрелна Джакома с очи.
— Щом като светецът е искал да учи благородните римлянки да четат и да пишат, докато е служил като секретар на папа Дамас, това е добре, даже прекрасно. Само че Амата не е римска nobildonna.
— Баща й е бил граф.
— Селски дворянин, мадона. Съмнявам се някой от родителите й да е можел да чете. Самата тя ми призна, че е започнала да учи буквите едва след като е отишла в „Сан Дамиано“.
— Ами света Клара, основателката на „Сан Дамиано“? Помисли само колко по-бедна би била църквата без нейните писма до блажената Агнес от Прага — която, между впрочем, ги е чела и е отговаряла лично. Ами Хилдегард от Бинген23 и абатиса Джута от манастира Дисибоденберг? Никой мъж не е описвал подобни видения и трептящи светлини като Хилдегард.
— О, да, видения. Сигурен съм, че нашата Амата има богат опит от подобно естество, който да сподели с благочестивите четящи люде.
Дона Джакома скръцна със зъби. Лицето й пламна и знаеше, че по бузите й е избила червенина.
— Ами Хросвита от Гандершейм, която преди триста години е писала пиеси и сюжети, достойни да се сравняват с творчеството на който и да е мъж летописец?
— Казвам ти — не мога да го направя — поклати глава Конрад. — Няма да го направя. — Остави книгата с най-категоричен жест.
Дона Джакома удари с бастуна по масата, при което и отшелникът, и книгата подскочиха.
— Конрад, глупак такъв! Тя иска да се научи да пише, за да препише хрониката, поверена ти от Лео — свитъкът, който ти не посмя да донесеш със себе си в Асизи.
— Какво друго знаеш за това? — ококори се той.
— Знам, че ръкописът е на сигурно място в „Сан Дамиано“, но не благодарение на теб. Знам, че Аматина е рискувала живота си, минавайки по ръба на скала, за да го донесе до тук; че при преминаването свитъкът, вързан на кръста й, се е закачил за камък и тя за малко да политне в пропастта; че благодарение на блажената намеса на брат Лео този ръкопис е спасил живота й, като е отклонил острието на копието, насочено към гърдите й. — Благородницата се изправи в цял ръст и отпуснаръце върху дръжката на бастуна си.
Конрад рязко скочи на крака и се хвана за масата.
— Ти отговори на молитвите ми, Джакомина! Всеки ден, откакто съм се върнал тук, падах на колене в параклиса ти и задавах на свети Франциск и брат Лео един въпрос. Как да вляза отново в „Сакро Конвенто“ и да се добера до нужните ми ръкописи? Изобщо не помислих за „Сан Дамиано“ и за преписите, които се съхраняват там. — Той стисна между зъбите си едно от кокалчетата на ръката си, обмисляйки новата възможност. — Амата в добри отношения ли е напуснала манастира на кларисите?
— Разбира се. Не е сторила нищо, с което да изгуби благоразположението им.
— И от любов към теб и дълбоко уважение към брат Лео майката абатиса би доверила на момичето…
— Изобщо не смей да изричаш онова, което си мислиш, брате. Няма да излагам Аматина на повече опасности. Маестро Роберто ми каза, че всяка сутрин от двете страни на улицата пред дома ми застават двама монаси, които наблюдават кой влиза и кой излиза.
— Те следят мен, мадона. Дали са обет да стоят надалеч от светски жени. Амата може да отнесе на монахините дар… топ плат, да речем… В кошница. И да се върне с ръкописите — по-точно с два ръкописа, които трябва да видя на всяка цена. След като е успяла да скрие свитъка на Лео под дрехите си толкова изкусно, че изобщо да не заподозра, че е у нея, със сигурност ще може да надхитри и копоите на Бонавентура.
Дона Джакома се изкуши да изтъкне, че малко монаси могат да се мерят с Конрад по наивност и липса на наблюдателност, но си замълча. Пък и планът му наистина не звучеше толкова налудничав. Тъкмо се канеше да признае, че си заслужава да се обмисли, когато установи, че се е отклонила от целта си.
— Ами уроците й?
Конрад се усмихна като доволен продавач на добитък.
— Ще сключим сделка. Ако Амата ми донесе първото житие на свети Франциск от Тома от Челано и Житието от тримата другари, ще я уча. Чрез подходящи материали, разбира се.
Дона Джакома посочи другите две книги на масата.
— Чела съм ги като момиче. Едната е наръчник по поведение; другата учи младите съпруги как да се грижат за домакинството. Докато се учи да чете, Аматина ще научава и някои важни женски тайни.
Отшелникът изпухтя раздразнено и презрително.
— От всяка пръчка свирка не става.
Ръката й стисна по-здраво дръжката на бастуна.
— Добре казано от човек, който само преди няколко седмици дойде в дома ми с вид на варварин. След като теб успях да облагородя, брате Конрад, колко ли по-лесно ще ми бъде да обуча момичето. Един ден тя ще стане господарка на този дом и трябва да знае как да се държи и как да се справя със задълженията си.
23
Германска абатиса, монахиня, мистик, писателка и композитор от епохата на Средновековието. — Бел.прев.