Губя ума и дума. Сигурно приличам на най-големия идиот сред лисиците, докато я гледам с облещени очи. Ставам от стола и тя се приближава към мен. Отново се разтрепервам. Изпитвам непознато чувство. Гледам я право в очите, някаква вълшебна сила ме тласка към нея. Тя протяга лапи и поема лапите ми в своите.
— Искаш ли да те науча да танцуваш, Франки? За нас това е едно от най-големите удоволствия; лисиците обожават танците. Понякога си мисля, че към края на своето господство хората нарекли най-популярния си танц фокстрот3, за да маркират някаква следа към бъдещето. Но ние не тичаме в тръс.
Зарязваме съдовете на масата и Рете щраква с пръсти. Това е едно от нещата, които не умея; може би е доказателство за тяхната еволюция. Опитвам се да щракна скришом зад гърба си, но не успявам, явно лапите ми не са така гъвкави.
Музика, каквато никога не съм чувал, изпълва въздуха; сякаш блика от всички посоки и ни заобикаля, побутва ни един към друг, подканя ни. Рете се издига над земята, аз я следвам. Тя хваща лапите ми и бавно закръжава във въздуха. Въртим се и описваме сложни фигури. Това не е гимнастика, а балет, сякаш следваме заучени стъпки, които виждаме или чувстваме. Не откъсва поглед от мен, аз също я следя с очи.
Тя непрекъснато импровизира, като същевременно повтаря стъпките, докато ги науча. Имам усещането, че сме танцували заедно и преди. Опитвам се да я следвам, когато тя се отдава изцяло на музиката, да се движа в някакъв невидим, сложен контрапункт.
— Франки, та ти можеш да танцуваш, и то прекрасно. Влагаш повече сила от останалите лисици. Може би понякога стъпваш тромаво, но въпреки това си доста грациозен. Ако се поупражняваме, от теб ще излезе фантастичен танцьор.
Хайде, искам да следвам твоите движения. Досега аз водих, вече ще следваме твоя танц. Искам да те опозная по-добре, а танцът е най-съвършеният метод за общуване между лисиците, по-добър е дори от речта или телепатията. От теб се иска само да се движиш както тялото ти подсказва. Това е като антигравитацията — трябва да събудиш уменията си. Нужна ти е повече самоувереност, за да дадеш израз на прекрасните движения, които идват отвътре.
В началото танцувам бавно и неохотно, не се доверявам на инстинкта си, на природата си. Но когато Рете подхваща стъпките ми и ги усъвършенства, ставам по-уверен, по-убедителен. Чувствам топлината й, грацията на тялото й.
Танцуваме дълго, а не чувствам никаква умора. Поглеждам Рете в очите и потъвам в тях. Тя гали с опашка врата и лицето ми. Аз правя същото; оставаме дълго така, погълнати един от друг, откъснати от света. Гледаме се в очите. И двамата съзнаваме, че това е някакво вълшебство, нещо специално, не просто танц. Тя бавно се отдръпва от мен.
— Трябва да престанем или антропологът в мен ще се изгуби в розов облак от мечти и ще напусне това време и пространство, или пък ще загубя концентрацията си и ще падна на земята.
Бавно се спускаме. За пръв път в живота си съм влюбен. Усещам, че тя споделя чувствата ми. Хващаме се за ръце и се качваме в спалнята й; там танцът ни продължава, вече в условията на гравитация, но с най-голямата нежност и страст, които мога да си представя. Абсолютно неопитен съм, но тя ме води като в танца, учи ме, помага ми да изкача неподозирани върхове на чувственост и наслада.
Сетне заспиваме. Събуждам се пръв. Осветлението в дома й, което подражава на слънчева светлина, е леко приглушено, все едно е ранно утро. Оглеждам се, чиниите от масата са изчезнали незнайно как. Всичко е подредено. Нима в този свят на бъдещето има слуги? Дали сервилните хора не са дошли да изчистят? Не мога да повярвам, но хич не ми пука. Лягам отново. В съня си Рете ме гали нежно с опашка. Лежа неподвижно, чувствам я толкова близка. Собствената ми опашка почти покрива нейната и започва да я милва и да изследва тялото й. Няма я крилатата страст от предната нощ; това е нежно сливане, каквото не смятах, че съществува.
Толкова съм щастлив от любовта ни, че всичко останало ми се струва незначително. И все пак нещо в първобитното ми минало трови мислите ми. Дали тя постъпва така с всички лисици? Дали това не е поредната приятно прекарана вечер на една свободна женска лисица от бъдещето? Умът ми на свръхлисица твърди, че това няма значение, че никой не притежава другия, че в една връзка желанията не са заповеди, но все пак аз принадлежа на моето време.