Наистина, тя изведнъж усети нещо като внезапно притегляне.
Удивително как шоколадът можеше да накара някого да не обръща внимание на такива крещящи несъответствия като домове в стил Версайски дворец и рок звезди.
О, боже… Тя посегна към чинията още преди слугинята да я остави на масата.
Как можеш да не се погаждаш с мъж, който обича шоколад?
Всички изядоха бисквитите си в дружелюбно мълчание, а между залъците постигаха съгласие за някои характеристики, абсолютно необходими за дървените къщички. Като въжените стълби, които се издърпват нагоре. И нуждата от електричество за телевизора. И малък хладилник за безалкохолни напитки. И една достатъчно голяма стая, за да побере цял куп приятели.
Докато си хапваха Ники записа любимите елементи на Джорди, които да включи в проекта, и дори не отказа когато Джони й предложи трета бисквита. Приличаше на едно прасе. Е, какво толкова, след като направо можеше да си умреш за тези бисквити.
— Донесете плановете като привършите с тях — предложи той след като ометоха чинията и си изпиха лимонадите. — Мисля, че започваме.
— Имате ли някакъв бюджет за проекта? — Тя бързо се научи да информира клиентите си, че ако искат Тадж Махал на дървените къщички, това няма да им струва жълти стотинки.
— Всъщност не. Стига Джорди да е доволна от плановете, аз съм насреща.
— Мога да ви покажа нещо, да кажем — до края на месеца.
— Трябва ми по-скоро.
Усмивката му трябваше да смайва, и тя го постигаше; Ники изпита отчетливо усещане за удоволствие, което пронизваше сетивата й въпреки възмутителното му искане.
— Колко скоро по-точно? — попита несигурно тя.
— Наистина скоро — натърти той без да обръща внимание на сдържания й тон. — Наближава рожденият ни ден, нали, скъпа? — допълни весело, разрошвайки косата на дъщеря си. Погледът му се стрелна обратно към Ники. — Извинявам се, че не ви повиках по-рано, но току-що приключих работата си по един албум и се показах отново на слънце. После Джорди реши, че иска дървена къщичка за рождения си ден, препоръчаха ви като най-добрата и… — Той сви рамене. — И ето ни. Естествено с удоволствие ще ви компенсирам за всички неудобства, които ще повлече след себе си този скорострелен проект.
— Боже, не знам… — Имаше работа горе, по къщичката в стил Флинстоун, и не харесваше това негово преситено отношение, с което сякаш й казваше, че с пари всичко може да се купи.
— Бива ме да ускорявам нещата — предложи услугите си Джони. — Каквото и да ви потрябва, ще се погрижа да го имате веднага.
— Мога ли да получа дървената си къщичка за моя рожден ден? — промърмори Джорди, вдигайки глава към баща си със съкровен поглед.
Дъщеря му се хвана за моята несигурност, помисли си Ники, макар че бащата определено не го направи — или не би го направил. Точно сега тя буквално виждаше как колелцата щракат в главата на Джони Патрик — да даде на дъщеря си онова, което искаше, бе приоритет номер едно за него. Въпросът бе: доколко и тя искаше да превърне това в свой приоритет?
Не че бе чак толкова поразена от звездата или пък се впечатляваше от парите; работеше с много известни, богати клиенти. Но Джони Патрик си имаше някои неща, които другите клиенти не притежаваха — като лицето и тялото, за които можеш направо да си умреш. Не че й се искаше да се превърне в групи1, но трябваше да си признае, че би било забавно само да погледа. Е, наречи я повърхностна, заедно с всички други мадами, които си точеха зъбите за него, ако пикантните истории в таблоидите бяха верни.
И сериозно, той й предлагаше всичко, поне по отношение на парите. Защо да ги изгуби? Щеше да го оскубе здравата, да ощастливи счетоводителя си, да ощастливи дъщеря му и да извлече малко удоволствие за себе си от близките си контакти с мъжа, за чийто новогодишен купон в Сейнт Бартс все още се носеха клюки и се пишеха доста скандални страници.
— Кога е рожденият ден? — попита тя.
— На петнадесети август.
Един шибан месец? Да не е луд?
— Луд ли сте? — възкликна тя, сякаш цялата й сдържаност се изпари по дяволите.
Той се усмихна едва-едва.
— Вероятно. Но, вижте, нека да е малка. По-късно можем да пристроим нещо. Какво мислиш, скъпа? — попита той, свеждайки поглед към дъщеря си. — Ще се задоволиш ли с нещо малко като начало?
— Разбира се, тате! Не ми пука колко ще е голяма! Искам само въжена стълба, за да се покатеря в моята собствена къщичка на дървото!
Очевидно и двамата не използваха думичката не.
1
groupie — млада жена, която пътува с рок групите и обикновено прави секс с членовете им — Б.пр.