Измъквайки голяма червена кутия от близката полица, натъпкана с червени кутии, майсторът я подаде на Джони с нисък поклон. Поглеждайки към Ники, той отново заговори бързо на френски.
— Бонбоните са за теб. Правел ги за някакъв принц, но иска да вземеш тази кутия. Или да ги вземеш всичките, ако искаш. — Ники се усмихна. — Мисли, че ти наистина си велик.
Джони взе предложената кутия и се усмихна.
— Благодари му и му кажи, че сме благодарни за информацията. После приключвай бързо. Трябва да тръгваме, бебче. Веднага.
Скоро след това те бяха ескортирани извън фабриката от един от единадесетте специалисти по шоколада, които в последните години бяха получавали MOF10. Получиха и изрична покана да се върнат по всяко време когато поискат.
След още целувки по бузите те най-накрая се озоваха отново в мерцедеса.
— Сега към Далойо — инструктира Джони шофьора. — И дано Лиза да е там — допълни мрачно той. Защото ако не е… — той приключваше с възможностите си — а може би и търпението му се изчерпваше. Кой знае дали това преследване си струваше…
Двадесет и три
До пътя им към Далойо Ники положи огромни усилия да не се поддава на слабостта си към шоколада. Особено пък в подобен момент. Бяха на сериозна спасителна мисия, да не споменаваме, че само преди минути тя бе направо превъртяла. Желанията й бяха доста неуместни. Вероятно бе проява на неуважение дори да си мисли за това в такъв момент. Но после заседнаха в едно задръстване и всички започнаха да ругаят. Сякаш не беше достатъчно стресирана от всичките тези оръжия и ударни отряди.
Поеми си дълбоко дъх. Фокусирай се. Мисли си за океанските вълни, плискащи се по брега.
Да бе!
— Имаш ли нещо против? — изтърси Ники, сочейки към червената кутия, оставена на пода помежду им.
Получи един от онези безизразни погледи, сякаш бе попитала кога излита ракетата към Луната. А после, радост на радостите, той сякаш осмисли въпроса й.
— Разбира се. Давай — кимна Джони.
После отново се отнесе в някакво друго измерение, забил поглед в бъркотията от коли, обградили ги в кръговото движение. Всеки шофьор надуваше клаксона си и правеше неприлични жестове, сякаш врявата и лудеенето щяха да разчистят задръстването.
Не че Ники имаше нещо против сериозното отношение на всички към трафика. Това й даде възможност да отвори кутията и да изрази почитта си към изискания шоколад необезпокоявана от онези, които не се наслаждават толкова на чудесата му. Измъквайки малък кръгъл бонбон, тя го пусна в устата си, остави вкусовите рецептори да абсорбират несравнимия вкус на шоколада, отгледан от любящи ръце от плантацията до крайния продукт. О, мили боже, имаше кокосова сърцевина. Това го правеше почти толкова неустоим колкото секса. Наистина. Беше мислила доста за това. Дълги години. Имаше си куп причини. Мотото шоколадът не е само за закуска бе поставено на видно място на хладилника й.
Докато мерцедесът се освободи и тръгна отново, тя бе опитала три изключителни бонбона и се наслаждаваше на лакомническо блаженство.
— Искаш ли един? — Тя подаде кутията на Джони с автоматизиран жест.
Той погледна, намръщи се, отвори уста, затвори я, после, очевидно решил да бъде учтив, се усмихна.
— Не точно сега, но благодаря.
Уха! Определено беше разсеян. Сякаш тя не знаеше.
— Съжалявам — промърмори тя. — Сигурно наистина си разтревожен.
Той я погледна за секунда, така, сякаш й бе пораснала още една глава.
— Разтревожен? По дяволите, не. Адски съм вбесен. Знаеш ли колко пъти Лиза ми е причинявана това? Колко пъти ми се е налагало да се оправям с въображаемите й бедствия? Питай Коул, той знае… Хей, завий вляво след две пресечки, Вини — нареди Джони рязко, навеждайки се напред, съсредоточен в пътя. — От там е по-направо.
Ако преди бе малко неосведомена, сега вече не беше така, след като бе откровено осветена в сегашното състояние на отношенията между бившите мистър и мисис Патрик.
И след като истината бе изречена, тя се почувства значително по-добре от това, че повдигна темата. Джони и жена му нямаше да се помирят скоро. Не че трябваше да се притеснява за това. И тя не се притесняваше — наистина; беше здраво закотвена в реалността.
Вини зави рязко наляво, после надясно и сега се носеха по една улица с много малко движение. Натискаше газта толкова здраво, че — желаейки да оцелее докато привърши кутията с бонбони — Ники се хвана в удобната дръжка и изпрати молитва до светеца, който се занимава с катастрофите. Мерцедесът мина три пъти на червено, вземайки безброй завои със свирещи гуми, докато Вини не спря рязко перпендикулярно на един бордюр. В зона, където паркирането беше забранено. На три метра от входа на шикозен магазин със сладкиши на витрината, които изглеждаха толкова грандиозни сякаш не бяха истински.
10
Meilleur Ouvrier de France — сертификат, който се дава на най-престижните готвачи и сладкари — Б.пр.