— Ники прави ремонт в къщата си и бригадата я събудила призори — той се усмихна към Ники — с какво каза, с пневматични чукове?
— Сигурна съм, че шумеше като пневматичен чук.
— Както и да е, казах й, че може да се настани тук докато всичко у тях се оправи. Имаме много място.
— И тогава Ники ще може да завърши по-бързо дървената ми къщичка! — възкликна Джорди. — Ела, седни при мен — допълни тя, потупвайки по стола до себе си. — След като хапнем ще ти покажа най-готиния люлеещ се стол за моята дървена къщичка. С Върни го открихме в Интернет.
Джони срещна погледа на Ники.
— Не знам дали програмата на Ники…
— Ще бъде забавно — съгласи се Ники, заобиколи масата и седна до Джорди. — Ще го видим след закуската.
Не се канеше да предложи на Ники да си вземе един почивен ден; знаеше какво да прави. Но беше доволен, че тя реши да си отпочине. Не че за няколко часа или за ден щеше да забрави какво й се бе случило.
Нито пък той.
Той вече си имаше списък с хора, които щяха да си платят за онова, което й бяха причинили.
Както бе предвидено, Джорди намираше работа на всички. Няколко часа от сутринта бяха посветени на дървената къщичка, макар че работата по нея беше спряна временно. Джорди и Ники избраха мебели от Интернет и прибавиха към плановете приказни светлини и легло на два етажа. Дори трасираха тайна пътечка до сградата, очертавайки я по тревата с розов спрей.
Всички си направиха пикник и хапнаха обяда си на хълма, където щеше да се издига дървената къщичка, синият Пасифик блестеше на слънцето, силният аромат на евкалипти изпълваше въздуха, а секвоите, които бяха по-стари не от Сан Франциско, но и от щата Калифорния, се издигаха високо над тях в цялото си грандиозно величие.
Докато хапваха фъстъчено масло и сандвичи с желе, чипс и бисквити — менюто на Джорди имаше предимство на този пикник — възрастните си пийваха превъзходен ризлинг, вино, което можеше да понесе такива широки и разнообразни групи храни.
Джони забеляза как Ники се отпуска видимо докато се хранеха, а алкохолът бе полезно успокоително. След обяда поиграха на пинг-понг и на видеоигри в къщичката край басейна, после поплуваха и приключиха следобеда на миниатюрното голф игрище на Джони. Джорди ги засенчи всичките в играта на мини голф — поне Ники и Върни. Ники не беше толкова сигурна за Джони. Но той винаги оставяше дъщеря си да печели.
В света на Джорди не съществуваха мрачни дни.
Освен случайните картини от живота на майка й.
Несъмнено още една причина, заради която Джони винаги защитаваше дъщеря си.
Вечерята този ден бе en famille12 и очарователна. Наистина започнах да свиквам с този стил на щастие, помисли си Ники, вперила поглед в домакина си, който дразнеше Върни за мъжете в миналото й.
— Такива истории съм чувал — усмихна се той. — Носят се слухове, че веднъж във Вегас за малко не си разбила банката.
Върни се изчервяваше и се усмихваше едновременно.
— Случайно имах един добър приятел, който бе собственик на казиното. Защо да не спечеля? — отбеляза безгрижно тя.
— И си си купила къща в Холивуд хилс. Умно момиче — усмихна се отново Джони.
— Какво да кажа? Някои хора имат повече късмет от други — ухили се Върни. — Включително и настоящата компания, разбира се.
Сякаш като по предварителна уговорка, погледите на Джони и Ники се срещнаха.
— Положително, от моята гледна точка — съгласи се Джони и намигна на Ники.
— Татко намигна на Ники! Той я харесва! — Погледът на Джорди се завъртя към Ники. — Ти също ли харесваш татко? Кажи да, кажи да, Ники! Хайде!
— Баща ти е много приятен — отговори Ники, изчервявайки се като домат.
— Виждаш ли, тате, тя също те харесва! Той никога не крещи и винаги ти позволява да правиш каквото си поискаш — отбеляза Джорди и отново вторачи сините си очи в Ники. — Надявам се да останеш с нас завинаги… Кажи й, татко, кажи й, че може да остане!
— Е, Джорди, достатъчно — прекъсна я Върни, намесвайки се, за да поуспокои неловкото положение. — Няма да казваме на баща ти какво да прави. Той и Ники могат да уредят нещата помежду си.
Джорди бе заставена да мълчи, но чувствата й не бяха потиснати. Тя се усмихна и включи Ники във всичките си бъдещи планове, от любимия й фестивал на мажоретките през първата седмица от учебната година до пазаруването в мола и помощта при тренировките й по плуване.
Реакцията на дъщеря ми към Ники определено минава всякакви граници, отбеляза на ум Джони.
Особено след като Джорди едва понасяше няколкото жени, които бе водил по-рано в къщата.