— Всеки не може да бъде голям доставчик — отговори ласкаво Джони.
— Странен човек. Хей, Раф, виж кой е тук. Бившият неудачник на Лиза.
Джони се усмихна едва-едва.
— Съмнявам се дали тя се интересува от веселите ти разговори или от интелекта ти. Но не сме дошли тук да си правим комплименти. — Той се наведе леко напред. — Дойдох тук да те предупредя да не припарваш край приятелката ми. Не искам да виждам край нея боклуци като теб. И като стана дума, стой далеч и от Лиза. Не искам да те виждам покрай дъщеря си. — Той се облегна на стола с ледено студен поглед. — Исках да ти предам това съобщение лично, за да разбереш гледната ми точка. За да може всичко да е кристално ясно. Не припарвай край тях. Разбра ли?
— Имаш кураж — озъби се Юри. — Това ти го признавам. Очевидно не знаеш кой съм.
— Знам кой си. Ти си една шибана путка.
Щом чуха думата путка двамата бодигардове се отлепиха от стената, но уверен във властта на семейството си, Юри вдигна ръка и ги спря.
— Трябва да си имаш едно последно желание, красавецо. Извини се или си мъртъв. — Той се усмихна мрачно. — А може би така или иначе си мъртъв.
— Съмнявам се. Първо, още сега можех да ти прострелям топките ако исках. Не е нужно да поглеждаш надолу. Още са си там. Но можеш да се замислиш и да се държиш учтиво с мен или ще бъдеш изнесен от тук на носилка. Беретата ми е насочена право към чатала ти. — В Европа бяха малко по-нехайни към оръжията, защото никой не можеше да си ги купи и съответно да ги носи. За разлика от Америка. Джони и Казуо бяха въоръжени.
— Ние сме четирима, а вие сте двама — предизвика го непокорно Раф, макар че погледна към бодигардовете за успокоение.
— Ще си изгубите тестисите преди главорезите ви да успеят да стигнат до тук. — Джони сви рамене. — Казуо те държи на мерник. Вие решавате.
— Може би ще поискаш да размислиш над думите на Джони и по други причини — промърмори Казуо, изваждайки един медальон изпод закопчаната яка на ризата си, нефритовия печат с полупрозрачен блясък под светлината на факела. — Двамата с Джони сме стари приятели. — Той се обърна към Джони. — Колко време мина, mon ami?
— Долу-горе петнайсет години.
Лицето на Юри пребледня, а Раф зяпна. Дори гардовете бяха достатъчно разумни и знаеха, че не трябва да помръдват при вида на емблемата на Фукуда, блеснала върху гърдите на Казуо. Репутацията и влиянието на клана Фукуда бяха страховити. В пирамидалната схема на организираната престъпност те се намираха на върха.
— Чакаме отговора ти — заяви многозначително Казуо. — Притеснил си приятелката на Джони; не е трябвало да го правиш. Не искаме да се случва отново. Сигурен съм, че баща ми също би бил благодарен да знае, че тя е в безопасност, че посещенията ти няма да се повторят. Нали разбираш как стават нещата — моите приятели са и приятели на баща ми.
За един кратък, злокобен момент думата баща увисна във въздуха.
— Аз… аз… — Юри преглътна с мъка. — Аз… аз… това беше грешка — заекна той.
— И? — подкани го спокойно Казуо.
— Извинявам се, че я обезпокоих — избърбори бързо Юри, а очите му се стрелкаха на всички страни, сякаш търсеха път за бягство.
— Ти също, Раф, скъпи — нареди Казуо, а гласът му изплющя като камшик.
— Съжалявам — отговори бързо Раф. — Ние… наистина… съжаляваме.
— И това няма да се случва отново? — попита учтиво Казуо.
— Не… не, разбира се, че няма. — Раф кимна към Казуо. — Ние… не знаехме… имам предвид, че тя… той… ти е приятел.
— Ами ти, шибаняк? — Казуо мушна Юри с тънкия си пръст.
Юри се сви сякаш щяха да го бият и, потейки се обилно, прошепна:
— Ние… не знаехме… няма да доближим…
— До никоя от тях — насърчи го Казуо.
— Да, да… никога вече — успя да промълви Юри.
— Сега, мили мои, излезте да се поразходите. Приключихме с вас. Обаче едно последно предупреждение — не влизайте и в Калифорния. Разбрано?
— Да, да… — Двамата мъже закимаха с глави като кукли на конци.
— Сега изчезвайте — нареди строго Казуо.
Мъжете се обърнаха и се препънаха един в друг, опитвайки се да избягат, и най-накрая изчезнаха тичешком надолу по стълбите, следвани по петите от бодигардовете.
Вдигайки ръка, Казуо извика сервитьора и поръча бутилка Круг14. Облегна се на стола си, пъхна медальона обратно в ризата си и се усмихна лениво.
— Бих казал, че мина добре.
Джони също се усмихна.
— Имаш подход.
— С такива хора… — Казуо махна с ръка пренебрежително. — Те познават само грубата сила. Е, да отидеш в Рим… — Той се усмихна. — Какво ще кажеш да поотпуснем малко след като си изпием питието? — Замълча докато сервитьорът им наливаше шампанското и оставяше бутилката в кофичка с лед. — Знам един прекрасен бордей недалеч от тук — продължи той когато сервитьорът се отдалечи. — Дискретен, спокоен, отлични вина.