Завърши със следните думи, отправени към кралицата:
— Ах, госпожо! Бог ни дължи справедлива присъда и ако не можем да я получим приживе, той ни я дължи на онзи свят!
Младият принц Едуард бе повдигнал дългите си мигли и внимателно слушаше. Хю Диспенсър Стария бе осъден да бъде влачен, обезглавен и обесен и тази присъда предизвика неговия презрителен отговор:
— Виждам, милорди, че за вас обезглавяване и обесване са две различни неща, но за мен те са само една смърт!
Държането му, много изненадващо за всички, които го бяха виждали при други обстоятелства, внезапно обясни голямото влияние, което бе имал. Този раболепен придворен не беше страхливец, този омразен министър не беше глупак. Принц Едуард одобри присъдата, но вече сам разсъждаваше и започваше да си съставя мнение за държането на хората, издигнати на високи постове. Да слуша, преди да говори, да се осведомява, преди да съди, да разбира, преди да решава и винаги да помни, че у всеки човек е налице способността да извърши и най-добри, и най-лоши постъпки. Това е основната мъдрост за всеки владетел.
Рядко някой е осъждал на смърт свой ближен, преди да е навършил петнайсет години. Едуард Аквитански в първия си ден на власт получи добър урок.
Привързаха краката на стария Диспенсър за ремъците на един кон и го повлякоха по улиците на Бристол. После го откараха на площада пред замъка с разкъсани сухожилия и изпочупени кости и го поставиха на колене пред дръвника. Отметнаха белите му коси, за да оголят врата му. Палач с червена качулка и широк меч отсече главата му. Тялото му, цялото в бликнала от артериите му кръв, бе окачено за мишниците на една бесилка. Набръчканата кървава глава бе забодена на едно копие до него.
И всички рицари, които се бяха заклели в свети Георги да защищават жени и девици, подтиснати и сираци, се наслаждаваха с буйни смехове и весели забележки на зрелището — старческия труп, разсечен на две.
III. ХЕРИФОРД
Около Петдесетница новият двор се настани в Херифорд.
Ако наистина, както казваше Адам Орлитън, епископ в този град, всеки има в историята своя светъл час, този час за него бе настъпил. След смайващи превратности, след като бе устроил бягството на един от най-влиятелните барони в кралството, след като бе призован пред Парламента и спасен от коалицията на лордовете, след като с проповедите си бе душата на въстанието, той се връщаше триумфално в епископията си. Бе ръкоположен на този сан през 1317 година въпреки волята на крал Едуард и бе упражнявал функциите си като голям прелат.
С каква радост този дребен, лишен от физическо очарование мъж, но силен телом и духом, обхождаше отново улиците на своя град, облечен в епископските си одежди, с митра на глава и жезъл в ръка.
Откакто кралският ескорт завладя замъка, разположен в центъра на града в една дълбока извивка на реката Уай, Орлитън неуморно показваше на кралицата строителството, което бе започнал, и преди всичко високата квадратна кула, с два прозирни етажа с огромни готически сводове, с по три камбанарийки на всеки ъгъл, двете по-малки, с остри ръбове, и една по-голяма над тях, и с дванадесет стрелчати върхове, възземащи се към небето. Той я бе издигнал, за да разкраси и възвеличи катедралата. Ноемврийските лъчи си играеха по розовите тухли, чийто цвят се бе запазил свеж поради влагата. Около архитектурния паметник се разстилаше обширна, наситено зелена морава, добре подстригана.
— Нали това е най-хубавата кула в кралството ви, госпожо? — питаше Орлитън с наивната гордост на строител пред изваяната камбанария, не прекалено претрупана, с чисти линии, от която той все се възхищаваше. — Бих бил доволен, че съм живял, макар и само задето съм я съградил43.
Орлитън дължеше благородническата си титла, както разправяха, на Оксфорд, а не на семейния си герб. Той го съзнаваше и бе пожелал да оправдае високото обществено положение, до което го бяха издигнали амбицията и умът му, познанията му, много повече от интригантството. Даваше си сметка, че надвишава всички около себе си.
43
Несправедливо е почти да не се споменава името на Адам Орлитън в трудовете за Херифорд, защото този духовник е построил най-значителния архитектурен паметник в града, красивата кула на катедралата.