Мортимър наведе глава без да отговори. Това уверение не беше маловажно. Той щеше да внимава то да не остане голословно.
— Защото вече повече от петдесет години — поде монсеньор дьо Валоа — не се прави нищо велико в Европа в услуга на бога. Точно откакто дядо ми, Луи Свети, остави в светите земи живота си, като си извоюва небето. Неверните, окуражени от нашето отсъствие, са надигнали глава и си въобразяват, че са господари навред. Опустошават крайбрежията, разграбват корабите, спъват търговията и със самото си присъствие оскверняват Божия гроб. А какво направихме ние? От година на година се отдръпвахме от всичките си владения, от всичките си начинания, изоставихме крепостите, които бяхме построили, престанахме да браним свещените права, които си бяхме извоювали. Това време е вече минало. В началото на годината пристигнаха пратеници от Малка Армения да ни молят да им помогнем в борбата срещу турците. Благодарен съм на племенника си Шарл IV, че разбра значението на тяхната молба и подкрепи инициативите ми във връзка с нея. До такава степен, че сега си приписва заслугата за самата идея? Но не е зле да си въобразява, че е било така. По този начин не след дълго, щом съберем силите си, ще заминем и ще нападнем варварите в далечните страни.
Робер д’Артоа, който чуваше за стотен път тази реч, одобряваше най-сериозно с глава, като вътре в себе си се забавляваше от пламенността, с която тъстът му излагаше благородните каузи. Защото на Робер му бяха известни скритите ходове на играта. Той знаеше, че наистина възнамеряват да се бият с турците, но след като поразбутат малко християните по пътя си. Защото император Андроник Палеолог, който царуваше във Византия, не беше привърженик на Мохамед, доколкото беше известно. Несъмнено неговата църква не беше съвсем правоверна и хората му се кръстеха наопаки, но все пак се кръстеха! Но монсеньор дьо Валоа не беше скъсал с мечтата си да възстанови прословутата Константанополска империя, обхващаща не само земите на Византия, а и Кипър, Родос, Армения, бившите кралства Куртьоне и Люзинян. И когато граф Шарл пристигнеше там с разветите си знамена, Андроник Палеолог, доколкото можеше да се предвиди, нямаше да значи много нещо. Монсеньор дьо Валоа лелееше мислено блянове на истински Цезар…
Трябва да отбележим между другото, че той доста успешно си служеше с една маневра, която се състоеше да иска винаги възможно най-много, за да получи малко. Така той се бе опитал да размени командуването на похода и претенциите си за константинополския трон срещу малкото кралство Арл на Рона при условие, че към него се прибави Виеноа. Преговорите, започнати в началото на годината с Жан Люксембургски, бяха пропаднали поради отказа на савойския граф и главно поради противопоставянето на краля на Неапол, който никак не държеше неспокойният му роднина да основе самостоятелно кралство в съседство с провансалските му владения. Тогава монсеньор дьо Валоа с още по-голям жар се бе заел със свещения поход. Съдено му беше да търси кралската корона, която му се бе изплъзнала в Испания, Германия и дори в Арл, на другия край на земята!
— Разбира, се, не всички пречки са вече преодолени — продължи монсеньор дьо Валоа. — Още преговаряме с папата за броя на рицарите и възнагражденията им. Ние искаме осем хиляди рицари и тридесет хиляди пешаци, като всеки барон ще получава двадесет су на ден, всеки рицар — десет, за щитоносште — седем су и шест дьоние, на пешаците — две су. Папа Йоан чака да намаля войската си на четири хяляди рицари и петнадесет хиляди пешаци. Обешава ми обаче дванадесет съоръжени галери. Разреши десятъкът да бъде за нас, но се цупи за дванадесетте хиляди ливри годишно, които му искаме за петте години на похода и главно за четиристотинте хиляди ливри, необходими на френския крал за допълнителните разходи…
„Триста хиляди, от които са вече запазени за самия Шарл дьо Валоа — мислеше си Робер д’Артоа. — Защо да не командува поход на такава цена! Но грозно би било от моя страна да злословя, защото една част ще се падне и на мен!“18
18
След кралския съвет в Жизор през юли 1325 година се предвиждало кралят да ползува триста хиляди ливри от допълнително отпуснатите от папата четиристотин хиляди ливри, като в същото време съществувала клауза, че ако кралят не е начело на експедицията, по право ще я ръководи Шарл дьо Валоа и в такъв случай лично той ще разполага с папските субсидии.