Всички присъствуващи прелати бяха свидетели с каква строгост Йоан XXII преследваше ереста. Ако имаха заповед да се показват отстъпчиви срещу пари спрямо безобидните прегрешения на човешката природа, в замяна на това пламъците на кладите се издигаха високо за заблудите на духа. С готовност повтаряха думите на Бернар, францисканския монах, който се бе осмелил да се бори срещу доминиканската инквизиция и бе дръзнал дори да проповядва в Авиньон. „Свети Петър и свети Павел — казваше той — не биха могли да докажат, че не са еретици, ако се върнеха на този сзят и бъдеха пресладвани от инквизицията.“ Бернар бе осъден на доживотен затвор.
Ала същевременно светият отец разпространяваше доста странни идеи, породени от живия му ум, които, изказани от висотата на папския амвон, предизвикваха големи вълнения сред докторите на факултетите по теология. Така например той се бе обявил против непорочното зачатие на дева Мария. То не беше догма, но беше общоприето по принцип. Той допускаше в най-добрия случай, че всевишният е пречистил Богородица преди да роди, но според него било много трудно да се уточни самият момент. Йоан XXII освен това не вярваше в блаженото съзерцаване на бога поне преди Второто пришествие, като по този начин отричаше, че в рая има вече някоя душа, а следователно и в ада.
За мнозина теолози подобни приказки понамирисваха на преизподня. Затова на трапезата бе седнал и един известен духовник от ордена Сито, Жак Фурние, бивш абат на Фонфроад, наричан „белия кардинал“, който използваше всичките си познания в областта на апологетиката, за да подкрепи и оправдае дръзките тези на светия отец26.
Папата продължи:
— Бъдете така добър, месир графе, да не се тревожите толкова за ереста на маврите. Нека охраняваме бреговете си от техните кораби, но предоставете самите тях на съда на всевишния: те в крайна сметка са негови творения и той сигурно си има свои планове за тях. Може ли някой от нас с пълна сигурност да каже какво става с душите, които още не са били докоснати от благодатта на откровението?
— Те отиват в ада, струва ми се — каза наивно Бувил.
— Ада! Ада! — прошепна крехкият папа, като повдигна рамене. — Не говорете за неща, които не знаете. И не ме залъгвайте също… та ние сме стари приятели, месир дьо Бувил… че монсеньор дьо Валоа иска двеста хиляди ливри субсидии от моето съкровище за избавлението на неверните! Впрочем, доколкото ми е известно, граф дьо Валоа не е вече така въодушевен от своя поход.
— Всъщност, пресвети отче — отвърна Бувил, като леко се поколеба… — без да съм така добре информиран, както вие, струва ми се…
„Ах, какъв лош посланик! — помисли си папа Йоан, — Ако бях на негово място, щях да внуша на самия себе си, че Валоа вече е свикал опълченията си и нямаше да се задоволя с по-малко от триста хиляди ливри.“ Той остави Бувил да се заплете докрай.
— Ще предадете на монсеньор дьо Валоа — каза той най-сетне, — че се отказваме от кръстоносния поход. И тъй като зная, че монсеньор дьо Валоа е много почтителен към решенията на светата църква, сигурен съм, че ще се подчини.
Бувил се чувствуваше много нещастен. Разбира се, всички бяха готови да изоставят проекта за похода, но все пак не току-така, с две изречения, без да се изслуша противното мнение.
— Не се съмнявам, пресвети отче — отвърна той, — че монсеньор дьо Валоа ще ви се подчини, но той вече се е обвързал не само с личния си авторитет, а и с големи разходи.
— Каква сума ще бъде необходима на монсеньор дьо Валоа, за да не му е много мъчно, че е накърнен личният му престиж?
— Не зная, пресвети отче. Монсеньор дьо Валоа не ме е натоварил да обсъждам този въпрос.
— И все пак, все пак! Познавам го достатъчно, той я е предвидил. Колко?
— Той даде вече доста големи аванси на рицарите от собствените си владения, за да съоръжат опълченията си…
— Колко?
— Погрижи се за новата артилерия с барут…
— Колко, Бувил?
— Направи крупни поръчки за всевъзможни оръжия…
— Аз не съм военен и не ви искам точния брой на арбалетите. Искам само да ми кажете срещу каква сума монсеньор дьо Валоа ще се чувствува обезщетен.
Той се забавляваше, че събеседникът му се пече на скара. Самият Бувил неволно се усмихна, като разбра, че всичките му хитрини заприличаха на лъжица за пяна. Няма как, трябва да каже цифрата! И със също така немощен глас като папата той прошепна:
26
Син на хлебар от Фоа, Жак Фурние, доверено лице на папа Йоан XXII, на свой ред става папа десет години по-късно под името Бенедикт XII.