Същия следобед двама сержанти на нашия граф дьо Бувил ескортираха по пътя към Дижон сиенския търговец и русото дете. Гучо Балиони си въобразяваше, че отвлича сина си. Той отвличаше всъщност действителния и законен притежател на трона. И тази тайна се знаеше само от един величествен старец в спалнята му в Авиньон, изпълнена с птичи крясъци, от един бивш шамбелан и една млада, завинаги отчаяна жена в Ил-дьо-Франс. Кралицата-вдовица, която обитаваше Тампл, щеше все още да отслужва молитви за мъртвото си дете.
IV. СЪВЕТЪТ В ШААЛИ
Бурята разчисти юнското небе. В кралските покои на абатството Шаали, основано по времето на Капетите от ордена на трапистите и където почиваха от няколко месеца тленните останки на Шарл дьо Валоа, горят свещи и миризмата на восък се смесва с наситения с ухания въздух след дъжд, както и с мириса на тамян, изпълваш всяка монашеска обител. Избягалите от бурята насекоми, промъкнали се през готическите прозорци, танцуват около пламъка на свещите39.
Тъжна вечер. Лицата са замислени, мрачни, отегчени в сводестата зала с остарели вече гоблени, осеяни с лилии, серийно производство за кралските резиденции. Десетина души са събрани около крал Шарл IV: Робер д’Артоа, наричан още граф дьо Бомон-льо-Роже, новият граф дьо Валоа, Филип, епископ Жан дьо Марини, канцлер Жан дьо Шершьомон, първият камерхер, куцият граф Луи Бурбонски, конетабъл Гоше дьо Шатийон, който загуби предишната година първородния си син и това внезапно го състари (неговите седемдесет и шест години вече си личат). Още повече недочува и обвинява оръдейните изстрели при обсадата на Ла Реол.
Допуснати са и няколко жени, защото тази вечер на истина ще обсъждат един семеен въпрос. Присъствуват трите Жаии: кралицата Жана д’Еврьо, Жана дьо Валоа, графиня дьо Бомон и съпруга на Робер, и иай-сетне Жана Бургундска, зла скъперница и внучка на Луи Свети, куца като братовчед си Луи Бурбонски и омъжена за Филип дьо Валоа.
Тук е и Мао, Мао със съвсем посивели коси и черно-виолетови дрехи, с пищните си гърди, ханш, рамене, мишци — истински колос! Възрастта, която обикновено смалява хората, не е оказала такова въздействие върху Мао д’Артоа. Превърнала се е в стара исполинка, още по-внушителна отколкото на младини. За пръв път от доста дълго време графиня д’Артоа се явява в двора не с корона на глава, както я задължава рангът й по време на тържествени церемонии. Всъщност за пръв път след смъртта на зет си Филип Дългия.
Тя пристигна в Шаали в дълбок траур, напомняща ходеща катафалка, драпирана като църква през Страстната седмица. Наскоро бе починала дъщеря й Бланш в абатство Мобюисон, където най-сетне я бяха приели, след като първоначално я бяха преместили от замъка Гаяр в един не толкова суров затвор, близо до Кутанс. Но почти не се бе възползувала от подобрението на участта си, получено а замяна на анулирането на брака й. Няколко месеца след постъпването си в манастира, тя умря, изтощена от дългите години затвор, от ужасните зимни нощи в крепостта Андьолис, умря от слабост, кашлица, злочестини, почти обезумяла, като монахиня, на трийсет години. И всичко това за няколко месеца любов, ако изобщо приключението й с Готие д’Оне можеше да се нарече любов. По-скоро опит да подражава на насладите на етърва си Маргьорит Бургундска, като самата бе едва осемнадесетгодишна, възраст, когато човек не знае какво прави! Така жената, която би могла да бъде в този миг френска кралица, единствената жена, която Шарл Хубави истински бе обичал, угасна точно когато можеше да се радва на относително спокойствие. А крал Шарл Хубави, у когото смъртта й раздвижва тежките вълни на спомена, е тъжен до третата си съпруга, която отлично знае за какво мисли той и се преструва, че е в неведение.
Мао се възползува от траура си. Дойде по своя воля, без да предизвести, сякаш водена единствено от сърдечния си порив, за да изкаже — тя, страдащата майка, — съболезнованията си на бившия нещастен съпруг, и двамата се хвърлиха в прегръдките си. Мустакатата Мао целуна бившия си зет по страните. Шарл с момчешки порив отпусна чело и проля няколко сълзи върху монументалното рамо на драпираната като катафалка исполинка. Така отношенията между човешките същества се видоизменят, когато смъртта мине помежду им и заличи подбудите за недоволство.
Наумила си е нещо Мао, за да побърза да дойде в Шаали, а племенникът й Робер едва се сдържа. Усмихва й се, тя му се усмихва, наричат се „добра лельо“, „хубав племеннико“ и си засвидетелствуват роднинска обич, както са обещали в договора от 1318 година. Ненавиждат се, биха се убили, ако се срещнат насаме в една стая. Всъщност Мао дойде… тя не казва, но Робер отгатва… заради писмото, което получи. Всички присъствуващи тук получиха впрочем същото писмо с малки изменения: Филип дьо Валоа, епископ Марини, конетабълът и кралят… главно кралят.
39
Шаали в гората Ерменонвил е един от първите готически паметници в Ил-дьо Франс. Кралете често отсядали в някогашните абатства и манастири не толкова поради благочестието си, а защото през Средновековието абатствата и манастирите служели за странноприемници, при това по-удобни от замъците.