Първият лорд махна с ръка.
– Предполагам, че скоро и това ще стане.
– Не, Секстус, няма да се отървете толкова лесно. Прекарвате тук всяка нощ от три седмици насам и започва да ви личи. Нуждаете се от топла постеля, нежна жена и почивка.
– За съжаление, едва ли ще получа някое от тези неща.
– Глупости – каза Майлс. – Вие сте Първи лорд на Алера. Можете да имате каквото поискате.
Очите на Гай припламнаха с изненада и гняв.
– Постелята ми едва ли ще бъде топла, докато в нея е Кария, Майлс. Знаеш как стоят нещата между нас.
– А вие какво очаквахте? Оженили сте се за едно наивно дете, Секстус. Тя е очаквала да преживее епичен романс, а вместо това е получила стар сухар политик.
Гай стисна устни, гневът в очите му стана още по-явен. Каменният под под краката му се развълнува, бюрото до стола му се разтрака.
– Как смееш да ми говориш по този начин, капитане?
– По ваша заповед, милорд. Но преди да ме отпратите, помислете си. Ако не бях прав, щяхте ли да се ядосате толкова? Ако не бяхте толкова изтощен, щяхте ли да покажете гнева си толкова лесно?
Треперенето на пода се успокои, Гай изглеждаше още по-уморен и не чак толкова сърдит. Майлс почувства как го обзема разочарование. Навремето Първият лорд нямаше да отстъпи толкова лесно пред изтощението.
Гай отпи още една глътка от виното и каза:
– Какво според теб трябва да направя, Майлс? Кажи ми.
– В леглото – каза Майлс. – Жена. Сън. Фестивалът започва след четири дни.
– Кария не ме пуска в спалнята си.
– Тогава си намерете любовница – рече Майлс. – Проклятие, Секстус, имате нужда от почивка, а страната се нуждае от наследник.
Първият лорд се намръщи.
– Не. Може и да съм се държал лошо с Кария, но няма да я унижавам, намирайки си любовница.
– Тогава добавете афродин във виното ѝ и я скъсайте, човече.
– Не знаех, че си такъв романтик, Майлс.
Войникът изсумтя.
– Толкова сте напрегнат, че въздухът пращи, когато се движите. Ако прекосите стаята, огънят ще лумне двойно по-силно. Всяка фурия в столицата усеща това, а изобщо не ви трябва, когато Върховните лордове пристигнат за фестивала, да разберат, че нещо ви тревожи.
Гай се намръщи. Той известно време разглеждаше виното си, след което каза:
– Онези сънища се върнаха, Майлс.
Майлс почувства пронизалото го безпокойство като физическа болка, но се постара да запази безизразна физиономия.
– Сънища. Не сте дете, та да се боите от сънища, Секстус.
– Това не са обикновени кошмари. Гибелта ще дойде на фестивала.
Майлс вложи в тона си нотка на презрение.
– Гадател ли сте вече, Ваше Величество, смърт ли предричате?
– Не непременно смърт – рече Гай. – Използвах старата дума. Гибел. Орис. Прокоба. Съдбата ще се сблъска с нас на фестивала и аз не мога да видя какво се крие зад гърба ѝ.
– Няма никаква съдба – отсече Майлс. – Имахте същите сънища преди две години, но страната не беше разрушена от бедствия.
– Благодарение на едно упорито пастирче и смелостта на онези холтъри. Едвам се спасихме. Ако думата „съдба“ не ти харесва, наречи го „отчаяни времена“. Историята е пълна с такива моменти. Моменти, в които участта на хиляди е на везни, които лесно може да се катурнат в една или друга посока в зависимост от ръцете и волята на онези, които са замесени. Точно такъв момент наближава. Този фестивал ще определи пътя на държавата и проклет да съм, ако знам по какъв начин ще стане това. Но моментът наближава, Майлс. Наближава.
– В такъв случай ще се справим – каза Майлс. – Но всяко нещо по реда си.
– Точно така – каза Гай, стана от стола си и се върна на мозаечните плочки, като направи знак на Майлс да го последва. – Нека да ти покажа.
Майлс се намръщи, наблюдавайки как Първият лорд отново прекарва ръка над пода. Почувства как по плочките плъзва шепотът на неуловимо могъщество, когато фуриите от всички краища на държавата откликнаха на призива на Първия лорд. Шарките на създадената от фуриите карта се разраснаха наоколо и Майлс се почувства като великан, застанал над призрачното изображение на Цитаделата в Алера Империя, столицата на Алера. Зави му се свят, когато картината помръкна, и гледната му точка се понесе на запад, към хълмистата разкошна долина Амарант, отмина я и продължи към Черните хълмове и към крайбрежието. Изображението отново се проясни и се превърна в жива картина на морето, където бушуваща буря удряше брега с огромни вълни.