Артър Кларк
Г-н Хърбърт Джордж Морли Робъртс Уелс
Преди две години написах разказ, основателно озаглавен „Най-дългият научно-фантастичен разказ на света“, който Фред Пол съвестно помести върху страница от списанието си. (Тъй като издателите трябва по някакъв начин да оправдаят своето съществуване, той го преименува на „Едно завръщане към метаразказите“. Ще го откриете в броя на „Галакси“ от октомври 1966 година.) В близост до началото на този метаразказ, но на безкрайно голямо разстояние от завършека му, цитирах „Изпреварващият“ на Х. Дж. Уелс.
Макар и за пръв и последен път да прочетох тази кратка фантазия преди около двадесет години, тя ярко се запечата в съзнанието ми. В нея се разказваше за двама писатели, единият от които установил, че още преди да завърши най-добрите си разкази, другият вече ги публикувал. Най-сетне, изпаднал в отчаяние, решил, че единственият лек за това хроническо (в буквалния смисъл на думата) плагиатство е убийството.
Разбира се, неговият съперник отново го изпреварил. Разказът завършва с думите: „Изпреварващият, обхванат от неописуем ужас, се скри в една странична уличка“.
Сега, нека заявя следното: бях готов да се закълна върху цяла камара Библии, че този разказ е бил написан от Х. Дж. Уелс. При все това, няколко месеца след публикуването на моята творба получих писмо от Лесли А. Гритън от Еверет, Вашингтон, в което ми съобщи, че не може да открие цитираното произведение на Уелс. Оказа се, че г-н Гритън е стар негов почитател. Спомняше си добре излизането на „Войната на световете“ като подлистник в списание „Странд“ в края на 1890-те години. „Пази Боже!“, както би възкликнал някой от лондонските герои на Учителя.
Все още не желаейки да повярвам, че мисловната ми картотека ми е погодила такъв мръсен номер, бързо отидох в градската библиотека на Коломбо и прегледах автографираните двадесет и няколко тома на Уелс, отпечатани от издателство „Атлантик“. По щастлива случайност, Британският съвет тъкмо тогава бе уредил изложба по случай стогодишнината на писателя и входът на библиотеката бе украсен с фотоси, илюстриращи неговия живот и литературна кариера. Скоро установих, че г-н Гритън е прав, че в съчиненията на Уелс няма разказ със заглавие „Изпреварващият“. Въпреки това, през месеците след публикуването на НДНФРНС нито един друг читател не постави под съмнение моите думи. Това ме подтисна. Къде изчезнаха почитателите на Уелс?
Моят ерудиран информатор бе решил поне част от загадката. Оказа се, че „Изпреварващият“ е дело на някой си Морли Робъртс и е бил издаден за пръв път през 1898 година в сборника „Пазителят на водите и други разкази“. Вероятно съм попаднал на него в публикуваната през 1947 година от издателство „Дабълдей“ антология „Пътници във времето“, съставена от Филип Ван Дорен Стерн.
При все това, трябваше да се решат още няколко проблема. Първо, откъде се бе появила моята убеденост, че разказът е дело на Уелс? Мога да изкажа единствено предположението, макар и да изглежда изсмукано от пръстите, че подсъзнателно съм бил подведен от сходството на заглавието на разказа с това на „Ускорителя“ (Б.пр. — На английски „Ускорителят“ и „Изпреварващият“ са съответно „The Accelerator“ и „The Anticipator“).
Също така бих искал да узная и причината, поради която това произведение се бе запечатало така ярко в съзнанието ми. Може би, подобно на всички писатели, съм особено чувствителен към опасността от плагиатство. Досега, да чукам на дърво, съм имал късмет. Нахвърлял съм обаче плановете на няколко разказа, които ме е страх да напиша, преди да съм се убедил, че са напълно оригинални. Ето един пример: мъж и жена, след взривяването на планетата им, кацат с космическия си кораб в един нов свят и когато започват да уреждат живота си на него, се оказва, че имената им — представете си — са Адам и Ева.
От грешката си имах и известна полза. Когато започнах отново да преглеждам кратките разкази на Уелс, с изненада установих колко малко от тях са тези, които биха могли да бъдат окачествени като научна фантастика или просто като фантастика. Добре знаех, че от неговите над сто издадени тома само малка частица представляват научна фантастика. Бях забравил обаче, че същият извод е валиден и за кратките му произведения. Едно подтискащо голямо количество от творенията му представляват драми и комедии, посветени на епохата на крал Едуард („Флиртовете на Джейн“), доста мъчителни опити за хумор („Моят пръв самолет“), опит за автобиография („Плъзгане под микроскопа“) и чист садизъм („Конусът“). Може би проявявам пристрастие, но според мен, в сравнение с другите му разкази, шедьоврите „Звездата“, „Кристалното яйце“, „Цъфтежът на странната орхидея“ и най-вече „Страната на слепите“ сияят като диаманти сред мъниста.