Толкова честен, че бях изтеглил последната си рубла от „Баренц банк“, за да платя за кражбата на тридесет хиляди бюлетини!
52.
Новото международно летище Кола е може би най-типичният пример за руското блоково строителство, който можете да си представите. Преди години управата му се опита да го популяризира с инициалите „KIA“4 и монтира осемметрови неонови букви над входа на централното фоайе. Само ден преди официалното откриване на някой му хрумна, че за американците това означава „Killed In Action“5. Едно жестоко разбиване при кацане и още няколко зрелищни разминавалия във въздуха за доста кратък период предизвикаха преосмисляне и огромните букви бяха заменени с по-скромния искрящо син надпис, „Kola International“.
Заради изборите летището беше подходящо украсено — почти без флагове и плакати на състезаващите се кандидати и главно с цветовете на град Мурманск. Щитове с оцветени в синьо и бяло четвъртини и гирлянди висяха от надвесените рамена на уличните лампи, а върху по-големите постройки на летищния комплекс мигаше специална инсталация със сини и бели светлини. От високоговорителите гърмеше патриотична музика и навсякъде се виждаха хора от специалните отряди на милицията за охрана на изборите, които регулираха движението и проверяваха документи за самоличност.
Шумът в централното фоайе беше оглушителен. Край масите за броене на бюлетини, подредени в кръг в средата на залата, се бяха настанили множество телевизионни екипи. Под звуците, понякога оглушителни, на патриотичната музика, която бях чул отвън, петдесет мъже и жени изсипваха бюлетините от малки метални сандъци и ги подреждаха за преброяване. Срещу всеки преброител от вътрешната страна на кръга от маси седеше униформен инспектор от милицията за охрана на изборите и следеше да не бъде пропуснат нито един глас. След преброяването на всяка избирателна секция резултатите се изписваха на огромен зелен екран, поставен на подиум в дъното на залата.
Всяка от състезаващите се страни разполагаше с кабинети и стаи за почивка на етажа над фоайето. Спрях се до вратата и оттам зърнах как Паско обикаля около кръга от маси с важна физиономия, която имаше за цел да внуши, че всичко му е ясно. Рой Ролкин тъкмо слизаше към фоайето от кабинетите на своя екип на горния етаж, заобиколен от съветници. Беше облечен в отлично скроен костюм, но на главата си носеше синята шапчица на мурманския „Динамо“. Дори на този късен етап той нямаше намерение да оставя съмнение у когото и да било, че всеки глас за него е глас за спасяването на гордостта и радостта на града.
Следвайки указателните табели, изкачих стълбището до входа и се озовах в коридор с кабинети, чиито врати бяха облицовани със знамена в жълто и зелено. Човекът от охраната ме позна.
— Ако търсите госпожа Баданова… — каза той и отвори една врата.
— Нея търся — отвърнах.
С влизането попаднах в облак от парфюм и плътната прегръдка на Мария Баданова, която ме придърпа навътре в кабинета. До стъклената външна стена сътрудници работеха на персонални компютри, а други разговаряха оживено и с високо самочувствие скупчени на малки групички в средата на стаята.
— Константин — тя ме прегърна още по-силно и притисна главата ми в обилно напарфюмираната си гръд, — никога няма да забравя какво направи за мен, за паметта на съпруга ми и за обикновените, честни хора в Мурманск.
Отскубнах се от прегръдката й.
— Брей, удуших те — каза тя през смях. — Ако бях с тридесет години по-млада… — размаха закачливо пръст срещу мен — нямаше с такова нетърпение да вдигнеш глава, за да дишаш… Е, хайде да изпием по чаша от това превъзходно френско шампанско, което няма нищо общо с второкачествените грузински реколти. Това е… я да видим… „Болаяже 2002“. Най-доброто.
Още преди да успея да продумам, тя вече ми наливаше в една чаша.
— Чакай — възразих аз и хванах китката й, вследствие на което шумящата пяна на шампанското престана да набъбва в чашата ми. — Прекалено рано е за празнуване.
— Никак не е, мойто момче. Я погледни резултатите до този момент.
Тя се обърна към екрана и натисна един бутон. В първия момент екранът просветна в светлозелено, след което се появиха жълти букви върху зелен фон — списъкът на избирателните секции в града със съответния брой на подадените гласове за Баданова и Рой. В „Татарин“, „Маршал Жуков“, „Театъра“ и „Св. Николай“ Баданова водеше с по-малко, което й даваше крехка преднина от шест хиляди гласа. Очакваше се тази нощ да пристигнат бюлетините от още девет или десет по-отдалечени секции, но и двамата знаехме от предварителните допитвания, че в тях бюлетините ще са разделени горе-долу по равно.