В полицейския съд13 тази сутрин мис Престън заяви, че тя и нейните приятели си приказвали тихо и спокойно, и че господин О’Пийл се е държал грубо. В показанията си гостите от мъжки пол заявили, че се наричат съответно Удроу Уилсън14, Дейвид Лойд-Джордж15 и Уилям Дж. Брайън16. Смята се обаче, че тези имена са фалшиви. Поука — ако търсите неприятни емоции вместо сън, отседнете в хотел «Космополис».
Бил може и да се беше гърчил вътрешно, докато слушаше тази епопея, но външно остана невъзмутим.
— Добре — заяви той. — И какво от това?
— Какво от това! — възкликна Люсил.
— Какво от това! — повтори Арчи. — Ами, драги мой приятелю, това просто означава, че цялото време, през което се опитвахме да направим твоята личност успяваща, е отишло на вятъра. Абсолютно на вятъра! Със същия успех можехме да четем и ръководство за плетене на пуловери.
— Не виждам нищо страшно — упорито продължи да настоява Бил.
Люсил се обърна извинително към съпруга си.
— Не си мисли, че и аз съм като него, Арчи, скъпи. Подобно нещо не е характерно за семейството ни. Общо взето, ние сме доста схватливи. Но когато бедният Бил беше бебе, бавачката му го изпуска няколко пъти и той все падаше на главата си.
— Предполагам, че това, което намекваш — заяви разяреният Бил — е, че случилото се ще настрои татко срещу всички момичета, които по една случайност са хористки?
— Точно така, старче, съжалявам, че трябва да го кажа. Следващият, който спомене думата «хористка» в присъствието на добрия стар шеф, рискува сериозно да си изпати. Казвам ти като мъж на мъж, бих предпочел да се върна във Франция и да ме изпратят в атака, отколкото да се подложа на това изпитание.
— Глупости! Мейбъл може да е в хора, но не е като онези момичета.
— Бедничкият стар Бил! — каза Люсил. — Ужасно съжалявам, но няма смисъл да затваряш очи пред фактите. Много добре знаеш, че от всичко на света татко най-много държи на репутацията на хотела, а тази история ще го настрои срещу хористките. Безполезно е да се опитваш да го убедиш, че твоята Мейбъл участва в хора, но не е от хора, така да се каже.
— Дяволски добре казано! — одобрително заяви Арчи. — Ти си абсолютно права. Момиче от хора на брега край реката, така нека кажем, за него остава докрай простовато, разбираш, нали!
— А сега — продължи Люсил, — като ви доказах, че глупавият план, който бяхте измислили с моя бедничък добронамерен съпруг не струва пукната пара, ще ви кажа няколко окуражителни слова. Първоначалната ти идея — да намериш на твоята Мейбъл роля в някаква комедия — си остава най-добра. Освен това, можеш наистина да я осъществиш. Нямаше така направо да ви съобщя лошата новина, ако не бях в състояние да ви предложа някаква утеха след това. Преди малко срещнах Реджи ван Тюйл да се скита така, сякаш грижите на целия свят са се струпали върху плещите му, и той ми каза, че финансира някаква нова пиеса, репетициите за която започват веднага. Реджи е стар твой приятел. Просто трябва да отидеш при него и да го помолиш да използва влиянието си, за да получи твоята Мейбъл малка роля. Сигурно ще има някаква прислужница или нещо подобно само с една-две реплики, която няма да е кой-знае колко важна.
— Страхотен план! — възкликна Арчи. — Изключително разумен и плодотворен!
Челото на Бил остана все така свъсено.
— Всичко това е чудесно — побърза да отвори очите на своите съратници той. — Но нали знаете колко бъбрив е Реджи. Той е услужливо момче, но езикът му е цепнат в средата и двата му края плещят едновременно в две различни посоки. Не искам цял Ню Йорк да узнае за годежа ми и някой друг да съобщи новината на татко преди аз да съм готов.
— Не се тревожи — каза Люсил. — С него може да говори Арчи. Няма нужда изобщо да споменава името ти. Може просто да каже, че иска ролята за негова позната. Ще го направиш, нали, ангелче?
— На часа, повелителко на душата ми.
— Чудесно, тогава. Бил, по-добре дай на Арчи онази снимка на Мейбъл, за да я покаже на Реджи.
— Снимка? — посочи Бил. — Коя по-точно? Аз имам двадесет и четири.
Арчи завари Реджи ван Тюйл да гледа замислено към Пето Авеню през прозореца на своя клуб. Реджи беше доста меланхоличен млад мъж който страдаше от елефантиазис на банковата сметка и всички възможни оплаквания, които произтичат от тази болест. Нежен и сантиментален по природа, неговата болезнена чувствителност беше тежко наранена от контакта с жестоката действителност, която го заобикаляше; а това, с което Арчи първо спечели неговото благоразположение, беше фактът, че последният, въпреки хроничното си безпаричие, не беше направил никакъв опит да вземе от него пари на заем. Реджи щеше да му даде, ако беше поискал, но с радост установи, че Арчи изпитва удоволствие от неговата компания без каквито и да било задни цели. Той беше привързан към Арчи, а и към Люсил, а техният щастлив брак беше постоянен източник на светли надежди. Защото Реджи беше човек сантиментален. Той искаше да живее в свят на свързани в идеален брачен съюз двойки, а сам той идеално свързан с някое очарователно и любящо момиче. Смразяващите факти обаче показваха друго — той беше ерген, а повечето двойки, които познаваше, бяха ветерани с по няколко развода зад гърба си. Ето защо в кръга от познати на Реджи семейният живот на Арчи и Люсил сияеше като благороден подвиг на небосклона на циничния свят. Този брак го вдъхновяваше и в моменти на отчаяние му възвръщаше загубената вяра в човешката природа.
13
Полицейски съд — съд за разглеждане на дела за дребни нарушения по бързата процедура, бел.пр.
15
Дейвид Лойд-Джордж — британски политик; министър председател в периода 1916–1922 година, бел.пр.
16
Уилям Дженингс Брайън (1860–1925) — американски политик, държавен секретар (1913–1915) в администрацията на президента Удроу Уилсън, бел.пр.