Младата жена се беше изправила на крака, вторачена с безумен блясък в очите в нападателя.
— Джон! — извика тя.
Въпреки кризисния момент, по лицето на Човека с Наденичката се изписа облекчение.
— Така било, значи! — каза той. — А пък аз си мислех, че е Ланселот!
— Смятах, че си загинал!
— Не съм! — отговори Човекът с Наденичката.
Изпод плодовата салата, с която беше посипан, долетя гласът на господин Госет, който се опитваше да каже, че съжалява за станалото. А после отново гръмна шумотевицата, сякаш някой бе включил копчето за звука. Всички започнаха да говорят едновременно.
— Слушайте! — каза Арчи. — Слушайте! Един момент!
В началните етапи на този интересен епизод Арчи беше останал само един парализиран зрител. Събитията го бяха зашеметили. А после…
Когато стигна до групата ръкомахащи посетители, Арчи беше спокоен и делови. Той щеше да им предложи творчески подход към случилото се.
— Слушайте! — каза той. — Имам идея!
— Махай се! — процеди господин Брустър. — И без да се месиш, положението е отвратително.
Арчи махна с ръка, за да го накара да млъкне.
— Престани — каза той. — Предпочитам да останем насаме. Искам да проведа кратък делови разговор с господин Госет. — Той се обърна към филмовия магнат, който постепенно изплуваше изпод плодовата салата подобно на трътлеста Венера, която излиза от морето. — Ще ми отделите ли малко от скъпоценното си време?
— Ще накарам да го арестуват!
— Няма смисъл, старче. Изслушайте ме!
— Този човек е луд! Да хвърля палачинки!
Арчи, следвайки инстинкта си при вида на сако с копчета, забоде пръст в най-горното.
— Успокойте се, драги. Успокойте се и проявете малко разум!
Господин Госет сякаш за първи път си даде сметка, че това, което му се струваше неясен дразнител, всъщност беше човек от плът и кръв.
— Кой, по дяволите, си ти? — ревна дебелата филмова клечка без да смъква градуса си на разлютеност.
Арчи се изпъчи с достойнство.
— Аз съм представител на този господин — отговори той, като посочи с ръка Човека с Наденичката. — Неговият добър стар личен представител. Аз го представлявам. И от негово име искам да ви направя едно доста примамливо предложение. Помислете, скъпи мой, — продължи той разпалено — нима ще изпуснете тази възможност? Възможност, която се появява веднъж в живота и повече няма да се повтори. За Бога, та вие трябва да станете и да прегърнете този човек. Трябва да притиснете момъка към гърдите си! Той ви замери с палачинка, нали така? Много добре. Вие сте филмов магнат. Цялото ви състояние се гради на момчета, които хвърлят палачинки. Сигурно се скъсвате да търсите къде ли не момчета, които хвърлят палачинки. А когато едно от тях се изправи пред вас без излишен шум и демонстрира пред очите ви, че няма равно на себе си в хвърлянето на палачинки, вдигате пара и искате да го арестуват. Замислете се! (Точно зад лявото ви ухо има боровинка от пълнежа на палачинката). Проявете разум. Защо трябва вашите чувства да ви попречат да направите добро на самия себе си? Дайте работа на това момче, дайте му бързо работа, или ще отидем при някой друг. Виждали ли сте някога Фати Арбъкъл18 да борави по-умело със сладкиши? Може ли Чарли Чаплин да се похвали с неговата бързина и точност? В никакъв случай. Казвам ви, стари приятелю, има опасност да изпуснете питомното!
Той замълча. Човекът с Наденичката се ухили.
— Винаги съм искал да се снимам във филми — каза той. — Преди войната бях актьор. Току-що си спомних.
Господин Брустър понечи да заговори, но Арчи отново му махна с ръка да задържи за себе си коментара.
— Колко пъти съм ти казвал да не се месиш? — строго заяви той.
Докато Арчи говореше, войнственото изражение на господин Госет леко се беше смекчило. Тъй като беше делови мъж, той не остана равнодушен пред аргументите, които му бяха изложени, филмовата акула отлепи резенче портокал от тила си и се замисли.
— Откъде да знам дали този човек е фотогеничен? — каза господин Госет най-накрая.
— Дали е фотогеничен! — извика Арчи. — Разбира се, че е фотогеничен. Погледнете лицето му. Вижте го! Истинска географска карта! Огледайте го внимателно.
Той се обърна извинително към Човека с Наденичката.
— Прощавай, старче, че изтъквам това, но става дума за бизнес, нали разбираш. — Арчи отново се обърна към господин Госет. — Виждали ли сте някога такова лице? Не, разбира се. Защо трябва аз, като личен представител на господина, да позволя такова лице да се похаби? Та то струва цяло състояние. За Бога, давам ви две минути да обмислите всичко и ако не се отнесете сериозно към предложението ми, тогава ще заведа моя човек право при Мак Сенет19 или някой друг. Нямаме нужда да молим за работа. Ние разглеждаме предложения.
18
Роско (Фати) Арбъкъл (1887–1933) — американски актьор, режисьор, продуцент и сценарист, бел.пр.
19
Микал (Мак Сенет) Синот (1884–1960) — американски продуцент, режисьор, актьор и сценарист от канадски произход, бел.пр.