— Не ме наричай „стари друже“! — прогърмя господин Брустър.
— О, дадено!
Люсил изведе съпруга си от опасната зона и те влязоха в асансьора.
— Бедничкият татко! — каза тя, когато влязоха в апартамента си. — Сигурно са го направили, за да го ядосат. Този човек, Макол, има имот в съседство с някакъв парцел, който татко купи в Уестчестър, а сега води дело срещу татко за парче земя, което твърди, че било негово. Би могъл да прояви такт и да отседне в друг хотел. Но, в края на краищата, предполагам, че бедничкият човечец не е виновен. Той прави това, което жена му каже.
— Всички правим така — изрече мъдро Арчи, жененият мъж.
Люсил го изгледа нежно.
— Не е ли жалко, съкровище, че не всички съпрузи имат добрички съпруги като мен?
— Когато си мисля за теб, дявол да го вземе — пламенно заяви Арчи, — ми иде да се разскачам от щастие като онези пъргави мексикански бобчета!
— О, бях започнала да ти разправям за Макол. Господин Макол е от онези дребнички хрисими мъже, които обикновено се женят за слоници-кавгаджийки. Защото жена му е точно такава. Точно тя започна да създава неприятности на татко. Татко и господин Макол се разбираха чудесно, докато тя не го принуди да заведе делото. Сигурна съм, че тя го е накарала да дойдат в този хотел, за да ядоса татко. Но те вероятно са наели най-скъпия апартамент, което все пак е нещо.
Арчи тръгна към телефона. Той беше в спокойно и миролюбиво настроение. От всички събития, които съставляваха живота в Ню Йорк, най-приятни му бяха задушевните вечери насаме с Люсил в техния апартамент, които, поради ангажиментите им — тъй като Люсил беше популярно момиче и имаше много приятелки — бяха твърде редки.
— Да се върнем на въпроса за похапването — каза той. — Ще се обадя да изпратят сервитьор.
— О, Господи!
— Какво има?
— Току-що се сетих. Обещах днес да отида на гости на Джейн Мърчисън. А съвсем забравих. Трябва да побързам.
— Но, светлина на душата ми, нали щяхме да се храним! Отскочи да я видиш след вечеря.
— Не мога. Тази вечер тя ще ходи на театър.
— Е, тогава отложи посещението и намини утре.
— Утре рано сутринта Джейн отплава за Англия. Не, трябва да ида да я видя сега. Ама, че неприятно! Тя сигурно ще ме накара да остана за вечеря. Слушай какво ще направим. Поръчай нещо за мен и ако до половин час не се върна, започвай.
— Джейн Мърчисън — каза Арчи — е дяволска досадница.
— Да. Но я познавам от осемгодишна.
— Ако родителите й са били способни да изпитват истинско съчувствие, да са я удавили доста преди това — отбеляза Арчи.
Той вдигна слушалката и унило помоли да го свържат с „Обслужване по стаите“. Помисли си със злъч за Джейн, която смътно си спомняше като върлинеста зъбата жена. Сети се, че би могъл да слезе в ресторанта с надеждата да завари някой от приятелите си там, но сервитьорът вече беше тръгнал към стаята. Е, какво пък, примири се той, ще остана тук.
Сервитьорът дойде, прие поръчката и излезе. Арчи взе душ и тъкмо привършваше с издокарването, когато мелодично подрънкване отвън извести пристигането на храната. Той отвори вратата. В дневната стоеше сервитьорът начело на масичка, отрупана със съдове с капаци, изпод които се разнасяше съблазнително и апетитно ухание. Въпреки че перспективата за самотна вечеря беше охладила настроението му до нулеви стойности, приятните аромати леко го покачиха.
Внезапно Арчи установи, че не е единственият човек, който изпитва наслада от аромата на вечерята. Вперило изпълнен с копнеж поглед в храната, до сервитьора стоеше върлинесто, мършаво около шестнадесетгодишно момче. То имаше червеникава коса, жълтеникавочервени мигли и врат като маркуч, а в очите му, когато ги отмести от масичката и ги вдигна към Арчи, се четеше свиреп глад. Момчето напомняше на Арчи за недорасла и недохранена хрътка.
— Това мирише хубаво! — изграчи върлинестото момче. То пое дълбоко дъх. — Да, сър — продължи то, като човек, дълбоко убеден в правотата си — това мирише хубаво!
Преди Арчи да успее да отговори, телефонът иззвъня. Обаждаше се Люсил, която потвърди предположението си, че досадната Джейн ще настоява да остане за вечеря.
— Джейн — каза Арчи по телефона — е в състояние да ти отрови настроението. Сервитьорът току-що пристигна тук и подрежда масата за истински пир и ще ми се наложи сам да изям по две порции от всичко.
Той остави слушалката на вилката и като се обърна, срещна воднистите очи на върлинестото момче, което се беше подпряло на рамката на вратата.