Госпожица Хаскисън започна втория куплет. А господин Брустър, очевидно съвзел се след подобието на транс, в който беше изпаднал, скочи на крака.
— Всемогъщи Боже!
— Сядай! — задавено изрече господин Конъли. — Сядай, Дан!
Последният висок тон изсвистя пронизително през салона като снаряд, а аплодисментите, които последваха, наподобиха избухването му. Човек трудно би познал изисканата обстановка в главния салон на „Космополис“. Красиви жени размахваха салфетки, доблестни мъже тропаха по масите с дръжките на ножовете, сякаш си въобразяваха, че се намират в някое от онези долнопробни заведения със среднощна програма. Госпожица Хаскисън се поклони, оттегли се, върна се, поклони се и отново се оттегли. По пълното й лице се стичаха сълзи. В ъгъла Арчи съзря шурея си, който усърдно ръкопляскаше. Един от сервитьорите в изблик на мъжко вълнение, което му правеше чест, изпусна подноса, на който се кипреше чиния грах.
— Трийсет години станаха миналия октомври — с разтреперан глас произнесе господин Конъли. — Аз…
Господин Брустър гневно го прекъсна.
— Ще уволня ръководителя на оркестъра! Още утре си заминава! Ще уволня… — Той се нахвърли върху Арчи. — Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това, ти… ти…
— Преди трийсет години — каза господин Конъли, като избърса една сълза с крайчеца на салфетката — напуснах моя скъп роден дом в старата родина.
— Хотелът ми прилича на зоологическа градина!
— Ужасно съжалявам и прочие, стари друже…
— Трийсет години станаха миналия октомври! Беше през една хубава есенна вечер, най-хубавата, която човек би искал да види. Старата ми майчица дойде да ме изпрати на гарата.
Господин Брустър, който не проявяваше никакъв интерес към старата майчица на господин Конъли, продължи да ломоти нечленоразделно, пръскайки слюнки като фойерверк, който се опитва да избухне.
— „Нали ще бъдеш добро момче, Алойзиъс?“ — каза ми тя, — продължи с автобиографичните наброски господин Конъли. — А аз отговорих: „Да мамо, ще бъда!“
Господин Конъли въздъхна и отново прибягна до услугите на салфетката.
— Какъв лъжец съм бил! — разкаяно промълви той. — Колко мръсотии съм извършил оттогава. „Далече е коляното на мама.“ Колко верни думи! — Той се обърна импулсивно към господин Брустър. — Дан, на този свят има достатъчно проблеми и без аз самият да се мъча да създавам други. Отменям стачката! Утре ще изпратя хората на работа! Дай да си стиснем ръцете!
Господин Брустър, който тъкмо беше успял да придаде свързан вид на възгледите си върху ситуацията и се канеше да ги изрази без да пести силните думи, както беше обичайно за него в случаите, когато се разправяше със своя зет, се спря внезапно. Той втренчи поглед в своя стар приятел и враг в бизнеса, като се чудеше дали да вярва на ушите си. В сърцето му плахо пропълзя надежда, като засрамено куче, което се завръща у дома след няколкодневно скитане.
— Какво ще направиш?
— Утре ще ги изпратя на работа! Тази песен сякаш беше изпратена да ме напъти, Дан! Наистина! Миналият октомври станаха трийсет години откакто милата ми стара майчица.
Господин Брустър се наведе напред, изпълнен с внимание. Отношението му към скъпата стара майчица на господин Конъли се беше променило. Той искаше да чуе всичко за нея.
— Този последен висок тон, който момичето изпя, ме накара да си спомня всичко, сякаш беше вчера Както си чакахме на перона, старата ми майчица и аз, влакът излезе от тунела и локомотивът изскърца така, че сигурно се е чуло на десет мили околовръст. Трийсет години оттогава…
Арчи напусна компанията без да се сбогува. Той почувства, че ако някой някога изобщо беше имал нужда от присъствието му, вече не се нуждае от него. Като погледна назад, той видя как тъстът му потупва приятелски господин Конъли по рамото.
Арчи и Люсил отпиваха от кафето си без да бързат. Господин Блументал се намираше в телефонната кабина, откъдето уреждаше деловата страна на отношенията си С Уилсън Хаймак. Музикалният издател не беше пестил похвалите си по адрес на „Коляното на мама“. Текстът, заяви господин Блументал, беше достатъчно сантиментален, за да разчувства хората, а мелодията по нищо не отстъпваше на всички останали известни песни, които някога беше слушал. Нищо, по мнението на господин Блументал, не би могло да попречи тя да се разпродаде в милион бройки.