— И ти ли?
— Да, ама само за чашка преди лягане, нейното шампанско е най-доброто и най-евтиното в Йокохама.
— А момичетата?
Макфей пак се засмя.
— Хич не бяха като в заведението за млади дами на госпожа Фъдърингил в Хонконг! Има десетина птиченца, повечето са от Ийст енд45, дошли през Хонконг, няколко са от Сидни в Австралия, дъщери на каторжнички, които са излежали присъдите си и не остават в Австралия. Всички са малко недодялани и не са ми по вкуса. — Изпълнен с добродушие, той поздрави минувачите и добави, без да мисли: — Неми се грижи добре за мен. — Джейми погледна Струан и видя изопнатото му лице. Доброто му настроение се стопи и се прокле, задето я е споменал. — Добре ли си, тай-пан?
— Да, да, разбира се — отвърна Струан, ненадейно обзет от завист към силата и мъжката пълноценност на другия, не че го ненавиждаше за това, по-скоро ненавиждаше себе си. Не мога да се понасям такъв, Джейми, мразя се. Мразя се! Господи, толкова е трудно да си търпелив. А трябва, зная го. — Насили се да се усмихне. — Неми? О, да, стори ми се приятна. Хубава е. — С огромно усилие Струан откъсна мислите си от Шизука и своята несполука, от неистовата си нужда да успее с Анжелик и да преодолее пречките, коварните плитчини и предстоящата буря, която майка му със сигурност ще предизвика. Всичко накуп. „Издръж до църквата, а после целия ден до шест часа, когато А Ток ще ти донесе лекарството:
— Ще искаш ли малко, преди да идеш във вашия храм, синко?
— Не, благодаря ти, майко, веднъж на ден е достатъчно. Лекарят каза, че трябва да внимавам.
— Какво знаят чуждоземските дяволи?
— Аййиая, и аз съм чуждоземски дявол.
— Аййиая, да, но си мой син…
А Ток е такава дърта кокошка. Но поне мога да й се доверя. Веднъж на ден няма да ми навреди. Мога да спра по всяко време, по всяко време — успокояваше се той. — Карам и без него денем, макар че то със сигурност ми помага. Трябва да реша какво ще правя с писмото на майка ми, трябва да й пиша с утрешната поща. Трябва.“
Писмото й му бе връчено лично от специален куриер от пощенския кораб, естествено — роднина на техния компрадор Гордън Чжан. Отново липсваше: П.П. „Обичам те.“ Тайното съобщение пак го бе разярило:
„Малкълм: Ти съвсем си се смахнал. Годежен прием, а? След като те предупредих? Защо, за Бога, напълно си пренебрегнал писмото ми и настоятелните ми призиви да се върнеш? Ако не беше медицинският доклад на доктор Хоуг, който получих днес заедно с невероятната вест, щях да сметна, че имаш мозъчни увреждания наред с ужасните рани от меч. Настоях пред нашия губернатор да предприеме най-строги мерки срещу тези нецивилизовани зверове и веднага да изправи нарушителите пред съда на Кралицата, предупредих го лично, че ако не го стори, целият авторитет на Търговската къща ще се опълчи срещу неговата администрация!
Стига за това. Жизненоважно е да се върнеш незабавно в Хонконг, за да се решат три въпроса — разбира се, готова съм да ти простя прегрешението, още си толкова млад, минал си през ужасно изпитание и си попаднал в ноктите на тази извънредно хитра жена. Благодаря на Бога, че укрепваш с всеки изминал ден. Според доклада на доктор Хоуг сигурно ще си достатъчно здрав, за да отпътуваш, щом получиш писмото ми (наредила съм на д-р Хоуг да се върне с теб и го държа лично отговорен за твоята сигурност). Купила съм ви билети за пощенския кораб — не и за нея, нарочно.
Крайно необходимо е да се върнеш бързо и сам: първо — официално да станеш тай-пан. Дядо ти е оставил точни писмени инструкции, към които трябва да се придържаш, преди да станеш законен тай-пан на компания Струан, независимо от завещанието, което баща ти и аз оставяме. Преди баща ти да умре, в твое отсъствие, синко, ме накара да се закълна, в каквото е необходимо, а също и че ще те накарам и ти да дадеш клетва при същите обстоятелства. Трябва да го направим бързо.
Второ: защото се налага незабавно да решим как да се преборим с нападките на Тайлър Брок срещу нас — бях ти споменала, че той има пълната подкрепа на Банка Виктория и сега заплашва да сложи под възбрана нашите полици, което би ни съсипало. Гордън Чжан предложи изход, но е ужасно рисковано, не бива да го излагам писмено, и изисква подписа на тай-пана и неговото участие. Моят природен брат «Сър» Морган Брок току-що пристигна в Хонконг и се перчи със своята титла, с която се сдоби само защото убеди своя тъст, който нямаше наследник, да го осинови, който пък за негово удобство почти веднага след това умря.
Дали някой не помогна на горкия човек? Бог да ми прости, но не се съмнявам в това. И двамата с Тайлър Брок твърдят, че по Коледа ще ни унижат и ще се сдобият с нашата Домакинска ложа на конните надбягвания в Хепи Вали. Гласуването за нов Домакин мина вчера. Съгласно желание на дядо ти от твое име отново гласувах срещу Брок. Бог да ми прости, но мразя баща си до полуда.
Трето: Лапнал си въдицата! Не вярвах на ушите си за този «годеж», докато не го потвърдиха. Надявам се, моля се на Бога, че трезвият ти разсъдък се е върнал и си осъзнал какво ти се е случило. За късмет, не можеш да се ожениш без моето съгласие и със сигурност не за католичка, дъщеря на избягал злоупотребител (издадено е съдебно постановление за залавянето му за дългове). Което си е право, разбирам те. Гордън Чжан ми обясни колко е лесно да оплете младок като теб, така че не се отчайвай. Имаме план, който ще те изтръгне от нейните мрежи и окончателно ще ти докаже, че тя е само — извини ме, синко, по се налага да бъда пряма, — само една развратница.
Когато се жениш, съпругата ти трябва да е англичанка, да има страх от Бога, а не да е еретичка, дама от добро семейство, подготвена и свикнала с обществото и достойна за твоя съпруга, да ти донесе прилична зестра и да е в състояние да ти помага в бъдеще. Когато му дойде времето, ще имаш достатъчно подходящи млади дами, сред които да избираш.
Със същата поща писах и на доктор Хоуг, а също на Макфей, като изразявам смайването си, задето е допуснал този глупав годеж. Очаквам с нетърпение да те прегърна след няколко дни.
Почти в същия миг Джейми се бе втурнал в стаята бял като платно:
— Тя е научила!
— Зная. Няма значение.
— Исусе Христе, Малкълм, как можеш да кажеш, че нямало значение! — Макфей запелтечи съвсем несвързано. Подаде му писмото, което се тресеше в ръката му. — Ето, прочети го сам.
Писмото, без никакво обръщение, беше подписано само с Тес Струан:
„Докато не обясниш задоволително защо си позволил на сина ми (макар да е бъдещият тай-пан, ти знаеш, че е непълнолетен) да се сгоди, без най-напред да получи съгласието ми — което ти знаеш, че никога няма да дам за такъв неподходящ избор, от края на годината преставаш да бъдеш управител на компания Струан в Япония. Нека господин Варгас поеме засега твоите задължения и се върни със сина ми с пощенския кораб, за да решим този въпрос.“
Струан ядосано му бутна писмото.
— Няма да се върна в Хонконг сега — когато реша, тогава.
— Исусе Христе, Малкълм, щом ни вика, по-добре да идем. Има причини, които…
— Не! — избухна той. — Разбираш ли? Не!
— За Бога, отвори си очите за истината — избухна и Макфей. — Ти си непълнолетен, тя ръководи компанията и го е правила години наред. Тя се разпорежда с нас…
— Не и с мен, никой не може да се разпорежда с мен. Махай се!
— Няма! Не виждаш ли, че молбата й е разумна и лесноосъществима. До две-три седмици ще сме си тук, все някога трябва да получиш съгласието й. По-добре да опиташ сега, това ще разведри атмосферата и ще улесни работата ни…
— Не! И… и отменям разпорежданията й, аз заповядвам. Аз съм тай-пан на компания Струан!