Анжелик коленичи и се разположи в мъничката преградена със завеса изповедалня, доколкото обемната й пола позволяваше това, и започна ритуала, латинските думи се сливаха в едно, нещо характерно за всички, които не четяха и не пишеха на латински, но бяха запаметили задължителните молитви и отговори от деца чрез постоянно повтаряне.
— Прости ми, отче, че съм прегрешила…
От другата страна на завесата отец Лео бе по-нащрек от обикновено. Обикновено слушаше с половин ухо, скръбно, убеден, че каещите се лъжат, че не изповядват греховете си, че прегрешенията им са големи — но не по-големи от другите колонии в Азия — и епитимиите, които им налагаше, си оставаха празни приказки или напълно се пренебрегваха.
— И така, дете мое, ти си прегрешила — започна той с най-милия си глас, говореше френски със силен акцент. Беше на петдесет и пет, дебел и с брада, португалски йезуит и вярващ, ръкоположен от двайсет и седем години и напълно доволен от малкото, което Господ му бе отредил. — Какви грехове извърши тази седмица?
— Една вечер забравих да помоля в молитвите си Пресветата майка за прошка. — Анжелик бе съвсем спокойна, спазваше своята част от договора, — имах лоши мисли и сънища и се изплаших, и забравих, че съм в ръцете на Бога…
В Канагава, в деня след онази нощ — вече обмислила как да се измъкне от сполетялото я нещастие — Анжелик бе коленичила, разплакана пред малкия кръст, който винаги носеше със себе си. Божия майко, няма нужда да обяснявам какво се случи с мен, съгреших чудовищно против волята ми — хлипаше тя, молейки се с цялата пламенност, на която бе способна, — знаеш, че няма към кого да се обърна и че отчаяно се нуждая от помощта ти, и че никому не мога да разкажа, дори на изповедника, не се осмелявам открито да изповядам какво ми се случи. Не смея, ще проваля единствената си възможност…
Така че моля те, на колене те моля, нека сключим договор: когато кажа на изповедта: „Забравих да помоля Пресветата майка за прошка в молитвите си, това означава, че наистина изповядвам и разказвам всичко, което споделих с теб и което си видяла да ми се случва заедно с допълнителните невинни лъжи, които може би ще трябва да изрека, за да се защитя. Моля прошка и моля за твоята помощ, няма към кого другиго да се обърна. Зная, че ще ми простиш, и зная, че ще разбереш, защото ти си майка Божия и жена — ще разбереш и ще опростиш греховете ми…“
Анжелик виждаше профила на отец Лео зад завеската — и усещаше миризмата на вино и чесън. Въздъхна, благодари на Пресветата майка от все сърце за помощта.
— Простете ми, отче, че съм прегрешила.
— Тези грехове не изглеждат толкова лоши, дете мое.
— Благодаря, отче. — Тя сдържа прозявката си, приготви се за обичайното смирено покаяние, после да се прекръсти и да бъде опростена, да му благодари и да си тръгне. „Лек обяд в клуба с Малкълм и Сьоратар, следобедна почивка в красивите ми покои в съседство с Малкълм, вечеря в Руската лег…“
— Какви лоши мисли си имала?
— О, само бях нетърпелива — изтърва тя, без да мисли — и забравих, че съм в Божиите ръце.
— Нетърпелива за какво?
— О, с… нетърпелива с моята прислужница — смути се девойката, хваната натясно. — И… че годеникът ми не е достатъчно силен, не е достатъчно укрепнал, както би ми се искало.
— Ах, да, тай-панът, приятен млад мъж, но внук на големия враг на Истинната църква. Той казал ли ти е за това? За своя дядо Дърк Струан?
— Някои неща, отче — рече тя още по-несигурно. — За моята прислужница, с която бях нетърп…
— Малкълм Струан е приятен млад мъж, не е като дядо си. Ти помолила ли си го да стане католик?
Анжелик пребледня.
— Обсъждахме го, да. Такъв… такъв разговор е много деликатен и… и… не бива да се бърза…
— Да, да, наистина. — Отец Лео чу как Анжелик пое дъх и усети тревогата й. — И съм съгласен, че е много важно за него и за теб. — Той се намръщи, опитът му говореше, че девойката крие много неща от него. „Но това е в реда на нещата“ — помисли си той.
Щеше да спре дотук, но ненадейно му хрумна, че тук се крие подходяща възможност да спаси една душа и се заеме с едно добро начинание — животът в Йокохама, за разлика от ненагледната му и щастлива Португалия беше еднообразен, почти нямаше какво да върши, освен да лови риба, да пие, да яде и да се моли. Църквата му беше малка и мръсна, паството му малобройно и ненабожно, а Колонията — същински затвор.
— Подобен разговор наистина е деликатен, но трябва да се продължи. Неговата безсмъртна душа се намира в опасност. Ще се моля да успеете. Вашите деца ще израснат в лоното на нашата църква — той, разбира се, вече се е съгласил, нали?
— О, ние обсъдихме и това, отче — тя се насили думите й да звучат безгрижно, — разбира се, че нашите деца ще бъдат католици.
— Ако не са, ще ги обречеш на Вечния ад. Ще изложиш на опасност й своята безсмъртна душа. — Той забеляза, че тя потрепери, и се зарадва. „Добре — помисли си той, — още една победа на Господ против антихриста.“ — Това трябва да бъде уговорено официално преди сватбата.
Сърцето й заби, заболя я главата от лоши предчувствия, силеше се гласът й да не я издаде, вярваше безрезервно в Господ и в дявола, във вечния живот и вечното проклятие.
— Благодаря за съвета ти, отче.
— Аз ще поговоря с господин Струан.
— О, не, отче, моля те, недей — тя изпадна във внезапна паника, — това ще е… смятам, че ще е много неразумно…
— Неразумно? — Той отново сви устни, задръгна разсеяно въшките в брадата си и в косата, и в старото расо, бързо пресметна, че възможният успех от приемането на Струан в лоното на католицизма е награда, която си струва чакането и предполага внимателно обмисляне.
— Ще се моля Бог да те напътства. Но не забравяй, че си непълнолетна като него. Предполагам, че в отсъствието на баща ти господин Сьоратар ще бъде твой законен настойник. За да се извърши и консумира каквато и да е женитба, е нужно официално разрешение; тези и някои други въпроси за опазване на душата ти трябва да бъдат решени. — Той засия, изпълнен със задоволство. — И тъй, за покаяние кажи десет пъти Аве Мария и прочети до следващата неделя два пъти посланията на св. Йоан — и продължи да се молиш Бог да те напътства.
— Благодаря, отче. — Тя се прекръсти признателно, дланите й бяха потни; сведе глава за благословия.
— In nomine Patri et Filii et Spiritu sancti absolvo tuun.46 — Той я осени с кръстния знак. — Моли се за мен, дете мое — рече накрая, завършвайки ритуала, а в мислите си вече бе започнала своя диалог с Малкълм Струан.
Привечер Филип Тайърър седеше с кръстосани крака срещу Хирага в една уединена стаичка в малко ресторантче, закътано зад къщата на шоя, старейшината на селото. Те бяха единствените посетители и това за Тайърър беше първото истинско японско ядене с японски домакин. Англичанинът беше гладен и готов да опита всичко.
— Благодаря ти, че ме покани, Накама-сан.
— Удоволствието е мое, Тайра-сан, ще ти кажа, че японското ти произношение се е подобрило. Моля, яж.
На ниската масичка между тях прислужницата беше наредила много малки чинийки с различни храни, някои горещи, други студени, върху декоративни лакирани подноси. Прозорци шоджи, рогозки татами, малки плъзгащи се прозорчета, отворени към падащия здрач, петролните лампи светеха приятно, в нишата бяха подредени цветя. Помещението бе свързано с друга уединена стаичка и после следваше останалата част от ресторанта — нещо като коридор със столчета; гледаше към сокак, който водеше към улицата — готварски мангал с дървени въглища, бъчонки със саке и бира, готвач и три прислужнички.
Хирага и Тайърър бяха облечени със свободни кимона за почивка — Тайърър се наслаждаваше от необичайното му удобство, а Хирага изпитваше облекчение да свали европейските дрехи, които бе носил целия ден. И двамата се бяха изкъпали и ги бяха масажирали в близката баня.
— Моля, яж.
Тайърър несръчно използваше пръчките. В посолството в Пекин го бяха посъветвали да не яде никакви китайски храни: „… освен ако искаш да се отровиш, момко. Тези негодници наистина ядат кучешко, пият змийска отрова, гребват си насекоми и каквото и да е и изпитват смайваща, но пълна увереност, че ако то е с гръбче към небето, можеш да го ядеш! Пфу!“