— Живо по въжетата, момчета — нареди той, но нямаше нужда, тъй като нетърпеливи ръце дръпнаха въжетата за теглене към кнехта и моряците се струпаха да им помогнат.
— Поздравления, тай-пан, госпожо Струан — изкрещя Джейми сред възклицанията, които се чуваха през Хай стрийт, вътре в клуба. Салонът тутакси опустя и всички се струпаха, свалиха шапките си; дори госпожа Лънкчърч и госпожа Грим бяха там и също ликуваха.
Горнт и Норбърт Грейфорт наблюдаваха от горните прозорци на своята сграда. Пред всички къщи стояха ококорени китайски прислужници, а самураите озадачени се събираха при Северната порта. Посланиците и персоналът им се измъкваха от легациите: Сър Уилям с каменно лице, придружен от усмихнатия Филип Тайърър и от Микълмас Туийт — навъсен и вбесен; Сергеев сияеше и поздравяваше пламенно, Дмитрий крещеше поздравления и размахваше американско знаме, а Сьоратар и Андре се разкъсваха между въодушевлението, че се е стигнало до сватба, и яростта, че Анжелик не се е посъветвала с тях.
— Андре, доведи я колкото е възможно по-скоро. Господи, глупавата gamine69 трябваше да ни посвети в тайната — твоя е работата да я контролираш! — рече Сьоратар с кранчето на устните си, като ентусиазирано замаха с ръка, тъй като Анжелик бе уловила погледа му и го приветстваше. — Струан трябва доброволно да признае Наполеоновия кодекс, и то веднага, погрижи се за това! Един Господ знае какви мръсни номера ще се опита да направи Уилям все едно дали е за или против. Каквото и да каже той, нашата позиция е, че сватбата е законна, но ще настояваме да бъде потвърдена според френските закони! Доведи отец Лео, той ще извърши истинската им венчавка следващата седмица… Мои Dieu, виж ги тия кретени!
Тълпата се нахвърли върху Анжелик и Струан. Все по-трудно им бе да си проправят път през навалицата, всички до един искаха да целунат булката, това било тяхно право, а останалите им пречеха и врявата нарастваше.
Анжелик изпадна в паника. Това повиши напрежението у близкостоящите. Тълпата я вдигна и повлече, Струан се мъчеше с бастуните си да я опази, а Джейми грубо си запробива път през навалицата; някой замахна с юмрук и се започна опасна схватка. Сър Уилям извика на моряците часови:
— Вървете и им разчистете пътя, побързайте, за Бога, че ще ги смачкат! — Четиримата мъже затичаха. — Филип, наглеждай ги и доведи Струан в кабинета ми на часа.
Сержантът изрева:
— Хей, народе! — и дяволът, който понякога обладава тълпата без очевидна причина, изчезна. Тихо, но твърдо той взе да разчиства път. — Дръжте се, както трябва, направете място, на дамата!
Подчиниха му се и Струан се добра до девойката:
— Добре ли си, Анжел?
— Да, да, любов моя. — След като й направиха място, уплахата й се изпари. Тя оправи шапката си. Перото й се бе счупило. — Виж какво става!
— Ето, нека ви помогна — важно предложи Тайърър, като отстраняваше околните. — Вие продължавайте да се разпръсвате, изплашили сте я до смърт. Добре ли си, Анжелик, а ти, Малкълм?
— Естествено — отвърна Малкълм. Сега тя беше в безопасност, а той държеше бастуните си и отново изпита щастие. Провикна се: — Благодаря, че ни посрещнахте! Черпнята е за сметка на Търговската къща, барът на клуба ще е отворен и ще остане отворен до нови разпореждания!
Всички хукнаха към клуба. Скоро останаха само Малкълм, Анжелик, Макфей и Филип Тайърър. И киселият Микълмас Туийт:
— Господин Струан, церемонията е напълно незаконна и съм длъжен да ви предупредя…
— Може би сте прав, преподобни, но на мен ми съобщиха друго, господине — рече Струан твърдо; вече бе измислил план за Туийт, друг за отец Лео и трети за Сър Уилям. — Независимо от всичко вярвам, че има щастливо разрешение. Заповядайте в моя кабинет утре по обяд? Храмът Господен ще бъде удовлетворен, господине, бъдете сигурен! — После прошепна на Джейми: — Отклони му вниманието — и покани останалите: — Напред към компанията, колкото можете по-бързо.
Наложи се да се проврат през двете редици от скитници, а след това Анжелик изсъска:
— Филип, побързай! — Тя се затича напред с него, за да избегне отец Лео, който бързаше към тях по улицата, доколкото му позволяваха угоеното тяло и расото му.
Най-сетне влязоха в преддверието. Почти целият персонал се бе строил там с Варгас начело; Чен се усмихваше изцъклено. Анжелик прихна нервно:
— Не исках да разговарям с него!
— Защо не? — Филип сияеше. — Ти си омъжена и това е факт. Поне Сър Уилям газ пикае, откакто научи, ругае военноморския флот, Кетърър, Марлоу… И тъй, ето те омъжена. Всичко на всичко искам да кажа „Поздравления“ и мога ли да целуна булката? — Той не дочака и я целуна като брат, тя го прегърна и въздъхна облекчено.
Влязоха Струан и Макфей.
— Заключи — нареди Малкълм. С помощта на Варгас Макфей се подчини, учтиво, но твърдо избута няколкото упорити търговци навън и бутна резето. В същия миг отец Лео се изкачи, натисна дръжката, после заудря, сякаш това не бе врата, а двери на катедрала.
Но никой не му обърна внимание, всички влетяха в кабинета като ято немирни деца и се тръшнаха по столовете. С изключение на Малкълм.
— Шампанско, Чен. Благодаря ти, Варгас, ще се видим по-късно — надвика той поздравленията им и добави на кантонски на Чен: — Отвори виното, малко дискретно.
Джейми Макфей затвори вратата и потъна в последния стол.
— Аййиая — гласът на Малкълм избълбука като виното. — Не мислех, че ще стане така. Филип, отново ти благодаря за добрите пожелания, на теб също, Джейми. Добре ли си, Анжел?
— Да, господин Струан, великолепно, благодаря.
Тайърър се обади:
— Това е чудесна новина, Малкълм. А, между другото, ще можеш ли да се срещнеш със Сър Уилям веднага, щом е възможно?
Начинът, по който той изрече думите — така колебливо, така сухо, след като всички разбраха, че са го навикали с цяло гърло, — предизвика внезапна тишина. Изведнъж всички прихнаха истерично.
— Утре следобед, с удоволствие — заяви Малкълм. Скоро чашите им се напълниха и още по-бързо се изпразниха и пак се напълниха. Разговаряха гръмогласно и никой никого не слушаше. Вратата се открехна. Варгас направи знак на Макфей и му прошепна нещо. Джейми кимна.
— Ще дойда след малко. Тай-пан, ще ме извиниш ли? А има и съобщение за Анж… за госпожа Струан: господин Сьоратар иска лично да й изкаже поздравленията си в Легацията и… свещеникът иска да се срещне с вас за момент.
— Джейми, първо си допий чашата. Варгас, изпрати съобщение на Сьоратар, че ще го впиша на първо място в списъка, но по-напред кажи на отец Лео да дойде тук утре в 5 следобед, тук — в кабинета ми. — Варгас изчезна. Малкълм забеляза сянка по лицето на Анжелик. — Аз ще се срещна с него, Анжел, не е нужно ти да го правиш и до неделя вечерта всичко ще се оправи, обещавам ти. Всичко е в мои ръце. Щом се стъмни, ще се качим на катера.
— На катера ли? Защо, Малкълм, защо, за Бога?
— Още една изненада: ще вечеряме на „Буйният облак“ и ще пренощуваме там, а утре те чакат още изненади, много-много, ще обмислим и медения си месец. Тръгваме след час и няма нужда да се преобличаш, наредих на А Со да ти приготви малко дрехи и те вече са на борда. — После се обърна към Джейми: — Трябва да тръгваш ли? Какво става?
— Имах среща с Горнт и от вълнение забравих. Той ме чака в преддверието ми. Помолил е Варгас да предаде и на двама ви поздравления — неговите и на Норбърт.
— Благодари му от мое име. Почакай ме за малко.
— И от мое, Джейми — рече Анжелик.
— Разбира се, госпожо Струан. — Макфей се опитваше да привикне с новото обръщение; струваше му се трудно и изкуствено, двете думи извикваха духа на Тес Струан, а тия дни всеки път, щом се сетеше за нея, ставаше раздразнителен. Като чу за сватбата, му стана ясна връзката с адмирала, с писмото на Малкълм до „Гардиън“ и снощното му изявление, дори денят на дуела съвпадаше неслучайно. „Женени! О, Боже мой!“
Последиците за Малкълм щяха да са огромни. За самия него нямаше никакво значение, след като се бе помирил с Малкълм и със себе си. Макфей се съмняваше, че някога ще се помири с Тес Струан, макар че тя бе ревностен член на семейство Струан, в същото време бе наследила отмъстителността на баща си, безмилостната му потребност да отмъщава. Той бе свидетел как се бе нахвърлила върху боцмана на лодката, която се бе преобърнала, и близнаците на втория й син се бяха удавили. Тя го бе обвинила в убийство, бе поискала да го обесят. Съдът го обвини в небрежност, причинила непредумишлено убийство, и му присъди максималното наказание от десет години тежък труд в хонконгския затвор, където никой не оцеляваше. Небрежност ли? „Едва ли“ — бяха си помислили Макфей и повечето хора тогава — според тях бе просто нещастен случай, тъй като през този годишен сезон бурите връхлитаха най-непредвидено. Но тя беше Тес Струан от Търговската къща. „Всъщност грешката на боцмана — мислеше си той — бе, че той оживя, а децата загинаха.“