— Тук не сме на сигурно място — потръпна Акимото. — Тук не ми харесва. Тази Йошивара на гай-джин е заразена с тяхната чума. Съгласен съм с Такеда. Нападаме, избягваме или загиваме.
— Не сега. Нека да помисля!
Такеда го изгледа втренчено.
— Ти познаваше ли Мейкин?
— Преди много години… — Хирага едва не добави: „И Койко.“ Блазнеше го мисълта да им разкрие истинските причини за предателството, но се отказа. Харесваше му начинът, по който бе умрял Кацумата. „Така му отмъстиха за смъртта на Сумомо и на Койко. Сега духовете им ще се превърнат в ками или пък те отново ще се преродят на трийсет и четвъртия ден, стига боговете да решат така, ако има богове. Вече мога да ги забравя, макар че легендите за тях ще останат вечно живи.
Значи Сенсей е молил за милост? А аз толкова години го боготворях и му се подчинявах? Ама че сме будали — с отвращение си помисли Хирага. — Както и да е, този страхливец ще бъде осмян и оплют, а скоро съчинителите ще разнесат навред легендата как е предал Сумомо и Койко, как му е отмъстила мама-сан и какво е било предсмъртното й желание. Ах, колко изтънчена беше тя!“
Хирага неволно се изкикоти и наподоби пронизителния глас на омагаки — актьор, който играе женски роли, защото на сцената допускаха само мъже:
— „Баня и чисти дрехи“. Кабуки80 и театрите с марионетки ще събират многобройни зрители поколения наред.
— И кабуки бака — разяри се Такеда. — Ще отмъстим за Сенсей. Ще измием позора от името му. Тази нощ ще нападнем според плана си, ти ще се заемеш с кораба, а аз с двете църкви и ще претрепя всички гай-джин, които срещна, докато не падна мъртъв. Какво ще кажеш, Акимото? — Изправи се и надникна през прозореца. Свечеряваше се. Неочаквано забеляза как вятърът шуми в храсталака. — Вижте, боговете ни пращат знак! Вятърът се усилва. И е южен!
Акимото изтича при него.
— Вярно е, Хирага!
За момент Хирага се обърка. Наистина ли беше знак?
— Никакво нападение тази нощ. Никакво!
Такеда се извърна.
— Казах да нападнем — изгледа кръвнишки Акимото. — Съгласен ли си! Соно-джой, соно-джой.
Акимото се двоумеше. Както гневът, така и самоувереността на Такеда бяха заразителни.
— Огънят ще прикрие бягството ни, Хирага.
— Ами… един малък пожар — навярно — раздразнено рече Хирага, — не и опит да изпепелим цяла Йокохама. — Колебаеше се и си оставаше на предишното мнение, но не можеше да постигне своя окончателен план без помощта на Тайра и без да охлаби хватката на Йоши, затегната около врата му. — Утре или вдругиден бихме мог…
— Тази нощ — настоя Такеда, който едва се владееше. — Тази нощ ни е дар от боговете!
— През този сезон вятърът още дълго ще духа от юг, трябват ни още хора, за да подпалим Колонията. Един от нас ще иде в Йедо да ги доведе. Такеда, иди ти.
— И как? Казваш, че наказателните отряди били навсякъде. Как?
— Не зная, Такеда. — Хирага колебливо се изправи.
— Почакай ме, докато се върна, и тогава ще решим. Ще отида при Райко да й кажа, че утре си тръгваме. Няма да си идем, само ще я залъжа.
— Тя вече не е надежден човек.
— Колко пъти да ти повтарям, че никога не е била.
Хирага излезе и я намери.
— Добре, Хирага-сан, останете. — Райко бе преодоляла страха си. Бе пийнала коняк и вяло се бе оставила в ръцете на съдбата.
— Тайра ще идва ли тази вечер?
— Не, нито пък утре. Фурансу-сан ще дойде. Сигурна съм.
— Повикай Тайра. Можеш, нали?
— Да. Но щом пристигне, какво да му кажа? — запита Райко с безразличие, но тутакси дойде на себе си, тъй като Хирага процеди през зъби:
— Ще му заявиш, че Фуджико вече не желае да подпише договор, че друг гай-джин се е обърнал към теб с по-добро предложение.
— Но уговорената с него цена е направо фантастична, а той не е глупак — ще сравни сумите и ще иде в друга Къща. Вече е посещавал някои от тях. Ще го загубя.
— Ще си загубиш главата, ако не оправиш кашата, в която си се забъркала — кисело заяви Хирага, — а добре охраненият ти труп ще нахрани рибите.
— Да я оправя ли? — Райко цялата се превърна в слух. — Нима е възможно, Хирага-сама? Има ли начин? Знаеш ли как?
— Прави каквото ти казвам, и ще се опитам да те спася. Веднага изпрати да повикат Тайра. — Хирага я изгледа студено и се върна при другите двама. Те стояха на верандата и наблюдаваха как вятърът превива храстите. — Отървахме кожата още за ден-два.
Такеда се усмихна подигравателно:
— Тя и хабер си няма, че с нея е свършено, а тази нощ от Йокохама няма да остане помен заедно с цялата й паплач.
— Ще изчакаме още един ден. Утре вечер е най-добре.
Такеда отново избухна:
— Защо?
— Нали трябва да избягаме някак? Нима не искаш да нанесеш смъртоносния си удар, но да останеш жив и да му се насладиш? Както и всички ние? Съгласен съм с теб, че времето е дошло. Прав си, Такеда. Но ако го отложим за утре, ще имам време да обмисля всичко.
Такеда помълча и запита:
— Акимото?
— Нека изчакаме, та да успеем да избягаме… Хирага е мъдър, Такеда, нали?
Настана мъртва тишина.
— Добре. Още един ден. Съгласен съм. — Такеда се изправи и се запъти към укритието си в съседната чайна.
След малко Хирага рече:
— Акимото, иди и остани при него. Увещавай го.
— Той е от Сацума, братовчеде. И Кацумата беше от Сацума.
Хирага хвърли поглед към шубрака, превит под южния вятър.
— Постой при него. Убеди го.
Тайърър се ужаси.
— Не договор, Райко-сан?
— Не, толкова съжалявам, Фуджико промени решението си. Получи много по-добро предложение, толкова съжалявам, но е непреклонна.
— Моля? — запита Филип, тъй като не бе схванал повечето японски думи.
Райко повтори същото и добави:
— Ето защо исках спешно да се срещна с теб. Толкова съжалявам, Фуджико няма да те приеме тази вечер и никога повече.
На Тайърър му причерня пред очите. Той се опита да я разубеди на възможно най-любезния си и добър японски език, но Райко поклати отрицателно глава.
— Толкова съжалявам — решително му отказа тя и се поклони, за да го отпрати. — Лека нощ, Тайра-сама.
Филип излезе на верандата, залитайки като пиян. Зад гърба му шоджи се плъзна и се затвори. Запрепъва се по градинската пътека и изруга, като се сети, че си е забравил обувките. Замаян, седна на верандата и ги нахлузи.
— Какво, по дяволите, се е случило?
Преди три дни, когато се върна с Бабкот от Йедо, всичко бе минало прекрасно. Бяха се споразумели относно договора, с изключение на една незначителна точка. Трябваше да плати в разстояние на една седмица. Предишните му сметки бяха уредени с усмивки и поклони. През онази нощ Фуджико бе по-любвеобилна и по-ласкава от всякога. Днес вечерта, щом получи по слуга настоятелната молба на Райко да се срещнат незабавно, с радост си бе помислил, че тя просто иска да подпишат документа. Беше й оставил бележка, че по всяка вероятност тази вечер и утре не ще успее да се отбие, защото му се налагало да замине за Канагава.
А то ето какво излезе.
— Не разбирам.
Вятърът въртеше листата в нозете му. Дълбоко нещастен, Филип се сгуши в палтото си. Нощта му се стори още по-тъмна отпреди. Въздъхна тежко и пое по виещите се пътеки. Неочаквано някакъв самурай едва не се сблъска с него.
— Всемогъщи Боже, Накама! — извика Тайърър.
Хирага посегна към меча си и Филип реши, че с него е свършено. Но мечът си остана наполовина прибран в ножницата, а очите на самурая се вторачиха в него над мушката на пистолета…