— Дрънканици, ако ме питаш — говореха си западняците един на друг, но си купуваха още и още пушки, жените на двама търговци спяха до заредени пушки. Пияният град приличаше на въоръжен лагер.
После, преди няколко дни, един американски търговски кораб, нападнат от японците, едва доплува до Йокохама. Натоварен със сребро, амуниции и оръжия, с опиум, чай и други стоки, той бе подпален от бреговите батареи в проливите Шимоносеки, пътувайки през Шанхай за Йокохама.
— Дяволите да ги вземат! — извика някой в клуба.
— Толкова бяхме спокойни. Тези негодници от Чошу бяха толкова точни, че преди да разберем какво става, хубавичко ни обстреляха, преброихме двайсет оръдия.
— Боже мой, двайсет оръдия и опитни стрелци могат лесно да затворят Шимоносеки и ако това се случи, ние сме в ужасно положение. Шимоносеки е най-бързият и единственият безопасен път.
— Къде, по дяволите, е флотата? Те могат да дойдат тук и да ни унищожат. Ами какво ще стане с нашата търговия?
— По дяволите, къде е флотата? Моля се да се върне невредима.
— Ами ако не се върне?
— Чарли, ще трябва да изпратим за друг…
„Глупави хора — помисли си Тайърър. — Всичко, което могат да мислят, е за флотата, пиячката и парите.
Благодаря на Бога, че френският адмирал доведе обратно Андре със себе си. Благодаря на Андре, макар че е непостоянен и странен, но това е само защото е французин. С негова помощ вече имам две книги с упражнения, натъпкани с японски думи и фрази. Ще се срещна с един йезуит, като се върнем в Йокохама, толкова е важно за мен да науча бързо езика — и без това си мисля непрекъснато за Йошивара.
Направихме три посещения. Първите две заедно. Третото аз сам.“
— Андре, не мога да ти кажа колко съм ти благодарен за времето, което ми отдели, и за цялата помощ. Но за тази вечер няма да мога да ти се издължа никога.
Това му каза след първото посещение.
Нервен, зачервен, изпотен, почти изплезил език, но преструващ се на силен, той последва Андре навън от Колонията по здрач; присъединиха се към развеселените тълпи от мъже на път за Йошивара, минаха през охраната от самураи, учтиво си вдигнаха цилиндрите и в замяна получиха поклони, после по Моста към рая до високите порти в дървената ограда.
— Йошивара означава Мястото на тръстиките — обясни сърдечно Андре; и двамата бяха добре зачервили очи от шампанското от сандъка на Тайърър. — Това е име на квартал в Йедо, където някога е бил създаден първият бардак с декрет на шогуна Торанага преди два века и половина. Преди това бардаците са били пръснати навсякъде. Оттогава, така ни казваха поне, всички големи градове и села имат подобен квартал, бардаците там са разрешени и се контролират. По традиция се наричат Йошивара. Виждаш ли това?
В дървото над вратата бяха изписани красиво китайски букви.
— Те означават: Не потискай страстта си, за нея нещо направи.
Тайърър се засмя нервно. Отвън и отвътре имаше много охрана. Миналата нощ, когато Андре предложи да го придружи — бяха заедно в клуба и пиеха. „Той ми спомена, че охраната стои там не само за да поддържа реда, но главно и за да не бягат проститутките.“
— Значи те са истински робини, така ли?
За свое учудване, Понсен избухна ядосано:
— Mon Dieu, не мисли за тях като за проститутки и използвай друга дума. Те не са робини. Някои го правят с години, доста от тях са продадени от родителите си в ранна възраст, контактите им се одобряват и регистрират от Бакуфу. Те не са проститутки, те са само Дами на Върбовия свят и не го забравяй. Дами!
— Съжалявам, аз…
Но Андре не му обърна внимание.
— Някои са гейши — хора на изкуството, — обучени са да те забавляват, пеят, танцуват, играят глупави игри и не са за леглото. Останалите, mon Dieu, казах ти, не мисли за тях като за проститутки, мисли за тях като за Жени на удоволствието, обучавани да доставят удоволствие, обучавани от дълги години.
— Съжалявам, не знаех.
— Ако се отнасяш с тях, както трябва, ще те дарят с удоволствие, каквото пожелаеш — ако те обаче го желаят и ако парите, които даваш, са точни. Даваш им пари, които нямат никакво значение, а те ти дават своята младост. Това е една шибана сделка. — Андре гледаше странно. — Ще ти дадат своята младост и ще скрият сълзите, които им причиняваш. — Той глътна виното си и се втренчи в чашата си, внезапно насълзен.
Тайърър си спомни как мълчаливо допълни чашите, обезпокоен, че е разрушил усещането за лесното им приятелство, едно ценно за него приятелство, кълнеше се, че ще бъде по-предпазлив в бъдеще и се чудеше от какво бе предизвикан внезапният му гняв.
Сълзи ли?
— Техният живот не е лек, макар да не е съвсем лош. За някои може да е прекрасен. Най-красивите и съвършените стават известни, търсят се дори от най-важните даймио-крале в страната, могат да се оженят във висшите кръгове, за богати търговци, дори за самураи. Но за нашите Дами от Върбовия свят, които са само за нас, гай-джин — продължи Андре с горчивина, — няма никакво бъдеще, освен да отворят друг дом тук, да пият саке и да дават хляб на други момичета, mon Dieu, към тях се отнасят ужасно само защото, щом са с европейците, те са омърсени в очите на останалите японци.
— Съжалявам. Колко ужасно.
— Да, никой не разбира… — избухна някакъв пиянски смях и клубът се напълни изведнъж. — Ще ти кажа, че тези кретени не ги е грижа или не дават пет пари за никое от момичетата, с изключение на Кентърбъри. — Андре погледна утайката от питието си. — Ти си млад и неопетнен, тук си за година или две и, изглежда, имаш желание да се научиш, така че мисля… има толкова много неща да се учат, толкова много добри неща. — Французинът внезапно стана и си тръгна.
Това бе снощи, а сега се намираха пред вратата на Йошивара. Андре измъкна малкия си пистолет.
— Филип, въоръжен ли си?
— Не.
Андре подаде пистолета си на някакъв мазен прислужник, който му даде разписка и го сложи сред другите пистолети.
— Не се позволяват никакви оръжия вътре — същото е във всички Йошивари. Дори самураите трябва да оставят мечовете си. On y va!28
Пред тях от същата страна на широката улица имаше редица от приятни малки къщички, някои за хранене или просто малки барове. Всички бяха построени от дърво с веранди, навсякъде имаше гирлянди от цветя, шум и смях, свещи и петролни лампи.
— Огънят е голямо зло, Тайърър. Цялото това място изгоря първата година и след седмица разцъфна отново.
Къщичките имаха и свои индивидуални знаци. Някои бяха с отворени врати и плъзгащи се шоджи, прозорци с пергаментова хартия. В тях се виждаха много момичета, пищно или скромно облечени в различни по качество кимона в зависимост от положението на Къщата. Други се разхождаха, някои носеха пъстри чадърчета, трети бяха придружени от прислужнички. Те почти не обръщаха внимание на недодяланите мъже. Вътре имаше куп търговци и рояци прислужници, мъжете говореха високо на пиджин, а над цялата врява се долавяха закачките на потенциалните клиенти, повечето от които бяха добре познати и имаха свои любими места. Не се виждаха никакви японци, с изключение на охраната, прислужниците, носачите и масажистите.
— Не забравяй, че Йошивара е място за радост, удоволствие за плътта, тук също може да се хапне и пийне, не забравяй, че в Япония няма такива неща като грях, греховност. — Андре се засмя и го поведе през тълпите; малкото пияни веднага бяха изтеглени от огромни, опитни пазачи, поставени да седнат, и привлекателните прислужнички се появиха с още саке.
— Пияните са добре дошли, Филип, защото те забравят колко пари имат. И много-много не влизат в кавга с пазачите, те са фантастично добри в ръкопашния бой.
— В сравнение с нашия Пиян град това място е така дисциплинирано, сякаш регентът се разхожда в Брайтън. — Весела прислужничка хвана ръката на Тайърър и се опита да го издърпа към входа.