— Да, и наистина е така. Почти всички ще се молят днес. — Макфей завъртя глава, за да облекчи болката във врата си.
— Колко време ще отсъстват според теб?
— Обзалагам се, че месец… Добро утро, госпожа Лънкчърч. — И двамата учтиво повдигнаха шапките си, Струан малко несръчно, когато дамата мина край тях с турнюр и с шапка; съпругът й, плувнал в пот, се влачеше след нея, лицето му бе покрито със синини. — Какво, по дяволите, му се е случило?
— Бил се е — отвърна Макфей предпазливо все още се опитваше да прецени настроението на Струан — не го бе виждал и чувал от вчера, само получи кратка бележка да го придружи тази сутрин до църквата. Тръгна редом с него, когато Малкълм закрачи отново. — Изглежда, той, Дмитрий и неколцина други са решили да посетят Пияния град снощи за съботната нощна разпивка.
— Имаш предвид за юмручен бой?
— Май такова е било основното им намерение; Дмитрий, ами… той каза, че са прекарали великолепно.
Струан забеляза внезапната искрица в очите на Макфей.
— Ах, ти също си бил там, Джейми? — запита той сухо, после се усмихна.
Макфей видя усмивката и почувства огромно облекчение.
— Ами да, тай-пан, да, аз наминах… но само да се уверя, че Дмитрий не се е забъркал в някаква каша.
— Беше ли се забъркал? — Струан усети ненадейна завист.
— Не, но, тай-пане, прекарахме страхотно!
— Късметлия! Хайде, Джейми, разкажи всичко!
Джейми чу и видя искреното приятелство, което се бе страхувал, че е загубил завинаги, и засия, забрави за болежките, ядовете и тревогите си за бъдещето.
— Имаше небивал бой на петли, при „Бъл и Кок“, най-хубавия досега, вече имат нов ринг и нова бира от Нагасаки, по-хубава от нашето шотландско тъмно пиво! Двама пехотинци-кучкари срещу петела на наши момчета, Чандлър Сайкс и Кръволока.
— Кой?
— Един от нашите пенсионирани моряци, старши артилерист, казва се Чарли Бент; той отмъсти за „Постоянният облак“ — Същият артилерист, който направи на парчета бойните джонки на У Фан Чой вместо татко ти през ’43-та. Сега му викат Кръволока, защото се грижи за кланицата. Ами аз все залагах на него, тай-пан, и спечелих двадесет и пет лири. После се спуснахме в двореца Йокопоко — най-голямата кръчма в Пияния град, главно за войниците, моряците ходят в „Монашеския сладкиш“ и „Нивга двамината не ще се срещнат“. — Той се засмя. — Загубих десетак на рулетката, още пет на зарове. Догдето се усетим, започна общо сбиване, търговците срещу останалите. Мисля, че ние спечелихме. После се прибрахме и си легнахме… ъъ… е някои си възстановихме силите при Безсрамната Нели.
— И ти ли?
— Да, ама само за чашка преди лягане, нейното шампанско е най-доброто и най-евтиното в Йокохама.
— А момичетата?
Макфей пак се засмя.
— Хич не бяха като в заведението за млади дами на госпожа Фъдърингил в Хонконг! Има десетина птиченца, повечето са от Ийст енд45, дошли през Хонконг, няколко са от Сидни в Австралия, дъщери на каторжнички, които са излежали присъдите си и не остават в Австралия. Всички са малко недодялани и не са ми по вкуса. — Изпълнен с добродушие, той поздрави минувачите и добави, без да мисли: — Неми се грижи добре за мен. — Джейми погледна Струан и видя изопнатото му лице. Доброто му настроение се стопи и се прокле, задето я е споменал. — Добре ли си, тай-пан?
— Да, да, разбира се — отвърна Струан, ненадейно обзет от завист към силата и мъжката пълноценност на другия, не че го ненавиждаше за това, по-скоро ненавиждаше себе си. Не мога да се понасям такъв, Джейми, мразя се. Мразя се! Господи, толкова е трудно да си търпелив. А трябва, зная го. — Насили се да се усмихне. — Неми? О, да, стори ми се приятна. Хубава е. — С огромно усилие Струан откъсна мислите си от Шизука и своята несполука, от неистовата си нужда да успее с Анжелик и да преодолее пречките, коварните плитчини и предстоящата буря, която майка му със сигурност ще предизвика. Всичко накуп. „Издръж до църквата, а после целия ден до шест часа, когато А Ток ще ти донесе лекарството: