Отец Лео ми разказа за него. Пфу! Наистина не го харесвам, такъв вонящ (трябва да използвам миризлива топка47 в носната си кърпичка в изповедалнята — като нищо може да припаднеш, скъпа Колет). Миналата неделя се надишах на алкохолни пари и сигурно ще пропусна и тази неделя. Помниш ли как го правехме, когато ходехме на училище. Никога няма да разбера как избягвахме караницата.“
Мислите за Колет, училището и Париж я отвлякоха за миг и тя се загледа през прозореца в океана, тъмносив и бурен от пронизващ вятър, който правеше бели зайчета, те се носеха към брега и заливаха плажа, отдалечен на сто ярда, от другата страна на стъргалото търговски кораб стоеше на котва, безделници товареха или разтоварваха лодки, единственият боен кораб — фрегатата „Пърл“, с подновена мачта и прясно пребоядисана, пушеше при акостирането си, току-що върнала се от Йедо.
Но Анжелик не забеляза нищо от това, очите й бяха зареяни в розовото бъдеще, което въображението й обещаваше. Тук, в нейните покои, беше топло и спокойно, нямаше течение, през прозорците не духаше, огънят искреше в камината, Малкълм Струан дремеше в уюта на висок стол, тапициран с червено кадифе, вестници, писма и фактури лежаха в скута му или разпръснати в краката му. Свързващата врата бе отворена. Нейната врата към коридора беше отключена. Това бе новият им навик. „По-безопасно, е — бяха съгласни и двамата, — достатъчно време ще прекараме насаме в бъдеще.“
Някои дни той пристигаше рано-рано и ръководеше търговията от будоара й до пладне, когато дремваше няколко минути преди обяд, понякога оставаше в собствените си покои, а в някои дни докуцукваше до канторите на долния етаж. Той винаги я уверяваше, че е добре дошла там, но Анжелик знаеше, че го прави само от учтивост. Долният етаж беше мъжко владение. Тя бе доволна, че Малкълм работи — Макфей й бе казал, че откакто „тай-панът пое задълженията си, всички са станали по-прилежни, тайно замисляме големи планове и в компанията ври и кипи…“
Същото ставаше и с Анжелик. Никакъв страх пред утрешния ден. Напротив, девойката очакваше с нетърпение срещата си с Андре вечерта в Легацията. Заедно бяха измислили извинение: тя трябваше да се премести там утре за три дни, докато стаите й бъдат пребоядисани и се ушият новите завеси за прозорците и балдахина, бе избрала коприната от склада на Струан.
— Но, Анжел — бе възразил Малкълм, — ще останем тук само някоя и друга седмица, разноските наистина не са…
Смях и целувка бяха променили намеренията му. „La, започвам да го обичам и ми харесва да постигам своето.“
Анжелик се усмихна и продължи да пише:
„Скъпа Колет, изпълнена съм със сили повече от всякога. Яздя всеки ден — никакви екскурзии извън ограниченията на Колонията, — но обикалям хиподрума с Филип Тайърър, Сетри (Палидар), най-добрия ездач, когото някога съм виждала, понякога с френски и английски кавалерийски офицери и да не забравям горкичкия Малкълм, който се оказа много мил човек, но боя се, че не е ездач. Всички те заминаха преди три дни за Йедо, където Сър Уилям и посланиците ще имат среща с Кабинета на туземците и с техния крал, наречен шогун.
Малкълм се подобрява, но, ох, колко бавно, все още върви трудно, но е великолепен — с изключение на дните за пощата (два пъти месечно), когато се вбесява от всичко и от всички, дори от мен. И то само защото винаги получава писма от майка си (започвам да я мразя), която горчиво се оплаква, че той стои тук и не се връща в Хонконг. Преди три дни беше по-зле от всякога. Пристигна един от клиперите на Търговската къща с ново писмо и устно известие, донесени от капитана, който заяви: «Високо ще оценя, сър, ако се качите на борда веднага, щом разтоварим специалната пратка — имаме заповед да придружим вас и д-р Хоуг до Хонконг най-учтиво…»
Никога не бях чувала такъв остър език, Колет! Мислех, че горкичкият Малкълм ще получи удар. Капитанът изгуби кураж и избяга. Пак умолявах Малкълм да постъпим, както тя иска, но… той само изръмжа: «Ще се върнем, когато реша, за Бога. Не го споменавай повторно!» Йокохама е много отегчителна и наистина ми се ще да се върна в Хонконг и в цивилизацията.
За да минава времето, чета всичко, което ми попадне в ръцете (бях изненадана да открия, че вестниците, освен модата и парижкия живот са наистина доста интересни и ме карат да разбера каква развейпрах съм).
Но трябва да се приготвя за всичките соарета, които ще давам вместо моя съпруг, за да забавлявам знатните му гости, както и техните съпруги. Така че възнамерявам да понауча малко за търговията, опиума, чая, памука и копринените буби… Но човек трябва да бъде предпазлив. Първия път, когато се опитах да заговоря за една статия, отнасяща се до ужасното състояние на френската копринена индустрия (ето защо японските копринени буби са толкова ценени), Малкълм рече: «Не си тревожи хубавата главица с това, Анжел…» Не можах да измъкна нито дума дори заобиколно, всъщност той много се раздразни и когато казах, че компания Струан може да открие фабрика за коприна във Франция… О, най-скъпа ми Колет, жалко, че не си тук, тогава можех да излея сърцето си пред теб — липсваш ми… липсваш ми… липсваш ми…“