— Ще бъде разменена за всичко, което си струва — рече безгрижно Дмитрий. Той знаеше за огромните загуби, които Струан щеше да претърпи заради удара на Тайлър и Морган Брок, но сви рамене. „Аз не участвам в тяхната война. Имам си мои грижи тук. Мили Боже в небесата, как ще свърши това?“ — Войната винаги е зло за хората. По дяволите, разходите ще бъдат огромни — чу ли, че Линкълн е прокарал в Конгреса данък върху доходите, за да продължи войната?
Лъжиците на другите трепнаха.
— Какъв е процентът?
— Три цента на долар — отвърна Дмитрий с погнуса и всички се разсмяха.
— Сигурен ли си?
— Видях го днес в извънредния брой на кораба „Калиф Бел“.
— Три процента? Дяволски късметлия си, Дмитрий — рече Джейми, чинията му бе почти празна. — Аз очаквах петнадесет.
— Ти луд ли си? Ще стане революция.
— Вече почнахте една. Както и да е, три процента е колкото при нас, но вашите са само за три години, това е… чакай малко — Джейми повиши тон, — така обеща Линкълн, закле се, че ще е само за три години според последния „Фриско Кроникъл“, ако Конгресът го одобри. Три години.
— Вярно, но ти познаваш проклетите политици, Джейми, щом веднъж прокарат данък чрез Конгреса или Парламента, никога не го премахват. Трите процента са само началото.
— Тук си прав — започна Норбърт също толкова кисело, после се обърна към Лун: — Да. Ще изям още едно парче с порядъчно количество сметана. Прав си за тези шибани данъци! Проклетият Пит48, негодникът, пръв измисли данък върху доходите, обеща същото и не удържа обещанието си. И Линкълн ще го последва. Политиците навсякъде са лъжци, но Робърт Пийл заслужава да бъде нашибан с камшик.
— Робърт Пийл, същият, който въведе полицията ли, пийлърите49? — попита Дмитрий и си гребна още една лъжица сметана.
— Да, той е. Фантетата бяха добро хрумване — макар идеята да не бе само негова. Бихме могли да се възползваме и тук, няма съмнение, но данък върху доходите? Чудовищно!
Малкълм се обади:
— Пийл беше добър министър-председател. Той… Норбърт умишлено пренебрегна думите му.
— Плащахме проклетия данък само два пъти по време на Наполеоновите войни, съвсем справедливо, но после беше отменен завинаги през 15-а година, веднага след Ватерло, завинаги, за Бога, но тоя задник Пийл го върна през 41-а: седем пенса на лира, три процента, както каза Джейми. И уж само за три години. А после се отметна, както и всички останали негодници след него. Това ще продължи завинаги и залагам двайсетте гвинеи за пукнат грош, че Линкълн също ще се отметне. Загазил си, Дмитрий, друже. Ние също, заради Пийл. Глупав негодник — добави той съзнателно, за да подразни Струан, макар в себе си да бе съгласен с неговата оценка за Пийл.
Доброто настроение на Струан се изпари бързо.
— Бренди, Лун, после затвори вратата!
Лун наля щедро и излезе заедно с останалите четирима прислужници, облечени с ливреи. Норбърт се оригна.
— Сметаната си я биваше, млади Малкълм. Е, на какво дължим удоволствието от такъв пир?
Настроението край голямата маса се промени. Всички се задълбочиха.
— На това, което засяга всички търговци. Сър Уилям ни изключва от срещата с шогуна и Бакуфу.
— Съгласен съм, трябва да накастрим негодника. Не съм чувал подобно нещо през живота си!
— Да — рече Струан. — Поне можехме да имаме представител там.
— Съгласен съм — каза мрачно Дмитрий, повече си мислеше за вкъщи. Единият му брат вече бе мъртъв. Задаваха се гладни бунтове. — Нашият човек е много добър, но е янки. Предложих му да ме назначи за заместник, но той плю на тази идея. Какво имаш предвид, Малк?
— Обща делегация, за да сме сигурни, че това няма да се повтори, незабавно оплакване до губернатора…
— Станшоп е диване — вметна Норбърт и се подсмихна. — Но той ще направи всичко, което майка ти поиска.
— Той не е наша марионетка, ако за това намекваш — озъби се Струан, погледът и гласът му бяха ледени.
Дмитрий се обади:
— Марионетка или не, ще изрита ли Дребосъка Уили?
— Не — отвърна Струан. — Затова е нужно нареждане от Лондон. Мисълта ми е, ако Уилям не се съгласи ние да участваме във всички преговори за в бъдеще, да посъветваме Станшоп да го въведе като политика — той със сигурност може да го направи, в крайна сметка ние сме тези, които плащат данъците, ние сме тези, които преговарят с китайците, защо не и тук? Съвместно можем да го постигнем, нали, Норбърт?
49
Пийлърите — по името на министър-председателя Робърт Пийл, който организира съвременната полиция. — Б.пр.