Той престана да го слуша, а погледът му се съсредоточи върху Андре. Стегнатият, с остри черти, с изправена стойка красив французин се усмихваше на Анжелик, която му отвръщаше с щастлива усмивка, не бе го правила от много дни. Задави го ревност, но я отпъди. „Не е нейна вината — помисли си изтощено, — нито на Андре, тя заслужава да й се усмихва човек, а аз не ставам за компания, не съм на себе си, примрял от болки и безпомощен. Господи, но аз обичам тази жена до смърт и се нуждая от нея.“
Той се изправи с труд, извини се и благодари за гостоприемството. Сьоратар беше чаровен, както винаги.
— Но сигурно ще останете? Толкова съжалявам за пожара — не усетихме земетресението в морето, нямаше дори вълни и помен от подобно нещо. Не се безпокойте за годеницата си, компанията й ще ни достави удоволствие, господине, докато ремонтирате апартаментите си. Разбира се, вие сте добре дошли по всяко време. — Той ги изпрати до вратата. Анжелик настояваше да хване Струан под ръка и да го заведе до вкъщи.
— Добре съм, Анжел — рече Струан с любов.
— Разбира се, любими, но това е удоволствие за мен — каза тя, преливаше от доброжелателство, защото Андре се бе върнал. „Само няколко часа, и ще съм свободна.“
Вечерята мина великолепно — Анжелик сияеше, Сьоратар бе изпълнен с гордост от своя успех в Йедо, забавляваше ги с подвизите си в Алжир, където беше отговорен чиновник на разположение преди назначението си в Япония. Вервен през цялото време се стараеше да привлече вниманието й с героични разкази за онова, което бе постигнал по-рано; всички бяха въодушевени от присъствието й и от виното, което се лееше в изобилие — бутилка бордо на човек и шампанско преди за отваряне на апетита, а после — за да успокоят стомасите си. Тогава Андре Понсен заразказва пикантни истории от Хонконг, Шанхай и Дзилун51, където селяните от време на време наистина решаваха, че Петнистата Чума пак ги е нападнала и този придатък ще се скрие в телата им; ето защо всички мъже си го връзват с канап, закрепват го здраво към врата си, за да предотвратят катастрофата.
— О, това е невъзможно, Андре, и невъзпитано от твоя страна! — каза Анжелик, докато вееше с ветрилото си, сред смях и неговите уверения, че това било самата истина; бе сигурна, че й е време да си върви. Допи втората си висока чаша шампанско, която й дойде добре след предишните три чашки „Шато д’арсен“: вече бе на градус — от облекчение, че Андре се върна, както бе обещал, и от удоволствието да говори френски през цялата вечер; всичко заедно надделя над обичайната и предпазливост. — Сега ще ви оставя с вашите пури и бренди — и непристойни историйки!
— Но след малко — заяви Сьоратар — Андре ще ни посвири.
— Тази вечер не — отвърна Андре прекалено прибързано. — Ако не възразявате, има някои документи, които трябва да подготвя за утре, извинете.
— Всичко може да почака, удоволствието стои преди работата — възрази Сьоратар и жизнерадостно се разпореди. — Тази вечер ще завършим вечерта с музика… нещо романтично за Анжелик.
— Нека го оставим малко на спокойствие, Анри — намеси се Анжелик, от виното страните й бяха порозовели, доволна бе, че Андре явно е загрижен да й достави обещаното лекарство. — Ти го отдели от работата му доста за дълго, в края на краищата той не е чиновник.
— На Андре ще му е приятно да ни посвири.
— О, значи на Андре винаги може да се заповяда, така ли? Тогава аз ще изкомандвам теб, господин посланик, да го извиниш този път… и мен също, време е да си лягам. — Тя се изправи, коленете й бяха омекнали. Те я заобиколиха с гръмки протести. — Но аз ще съм тук утре и поне още три дни. — Тя подаде ръка на Андре с особена усмивка. — Сега си свободен да вървиш, нареждам ти да защитаваш нашите интереси.
— Можеш да разчиташ на това, Анжелик.
— Последна чаша…
Тя се остави да я убедят и я взе със себе си, а те я придружиха, за да се уверят, че резетата на прозорците и новите капаци на будоара и спалнята са сигурни.
— Решихме да подменим всички кепенци, след като нощувахте тук за последен път — повтори Вервен това, което по-рано вече й бе съобщил, рядката му коса бе разрошена, хилеше се пиянски. — Дори при бурята миналата седмица нямаше никакви потропвания. — Всички забелязаха ефирния зелен пеньоар и нощницата на леглото, оправено съблазнително от едрата прислужница, която наблюдаваше и чакаше покорно. Мъждивите петролни лампи и тяхното алкохолно опиянение правеха стаята още по-примамлива, а нея самата — по-предизвикателна.