— Разрешете да се кача на борда, съобщение за Сър Уилям.
Курсантът отдаде чест.
— Разбира се, сър.
— Какво има, Джейми, какво, по дяволите, не е наред пък сега? — извика Сър Уилям от мостика, до него стояха Филип Тайърър и капитан Марлоу.
— Извинете, сър, в Колонията настъпи известна бъркотия и господин Струан реши, че трябва да ви разкажа по-подробно.
Марлоу се намеси:
— Разполагайте с моята кабина, Сър Уилям.
— Благодаря ви. Най-добре и вие да дойдете, все пак, макар временно сте адмирал на нашата флотска отбрана.
Марлоу се засмя.
— Ако не от чина, то поне да се възползвам от заплатата, макар и временно.
— И на нас ни се ще! Хайде, и ти, Филип. — Те го последваха. Марлоу вървеше последен. Преди да слезе от мостика, Марлоу махна на своя първи:
— В машинното помещение усилете парата, всички оръдия да се почистят, смажат и приведат в готовност, корабният екипаж да се приведе в бойна готовност.
Седнаха в малката спартанска кабина на кърмата, с една койка, собствена тоалетна и маса за морската карта.
— Е, Джейми?
— Първо, Сър Уилям, тай-панът и всички търговци ви поздравяват с успешната среща.
— Благодаря. За каква бъркотия става дума?
— Имаше неприятност: рано тази сутрин един японец се опитал да проникне в спалнята на Анжелик във френската легация, постовите го застреляха, убиха го. Д-р Хоуг и д-р Бабкот…
— Всемогъщи Боже, тя пострадала ли е? Недокосната ли е?
За всеобщо облекчение Джейми поклати глава:
— Не, сър, тя казва, че го чула да бърника кепенците и започнала да пищи, гнусният убиец…
— Значи е имало някой, както последния път! — избухна Тайърър. — Значи не вятърът е блъснал кепенците!
— Склонни сме да смятаме така — продължи бързо Джейми. — Повикахме Бабкот и Хоуг — тя беше в шок, не беше наранена, както вече казах, но трепереше. Те огледаха мъртвия и Хоуг веднага позна същия негодник, когото оперирал в Канагава… — Филип Тайърър зяпна, а Марлоу му хвърли бърз поглед — същия, за когото подозираме, че е един от убийците на Кентърбъри, същия от нашата легация в Канагава, когото капитан Марлоу и Палидар се опитаха да заловят.
— Дяволите да ме вземат! — Сър Уилям погледна Тайърър, който бе пребледнял. — Дали ще можеш да го разпознаеш, Филип?
— Не зная, не мисля. Нека Малкълм опита, не зная.
Мислите на Сър Уилям изпревариха събитията:
„Ако е същият мъж, тогава вероятно и двамата убийци са мъртви и това как ли ще се отрази на искането ни за обезщетение?“
— Във Френската легация, а? Учудващо е, че са застреляли негодника, тяхната охрана е отвратителна дори и при по-добри обстоятелства, а за неточната им стрелба да не говорим. Но защо е бил там този японец, дебнел е Анжелик или какво?
— Нямаме представа, сър. Излезе също, че е католик — във всеки случай носи кръст. Кое…
— Интересно! Но… я чакай малко, Анжелик защо е там? Мислех, че тя се е преместила обратно при Струан.
— Да, но покоите й бяха повредени от пожара. Забравих да спомена, след земния трус, сър, имахме малък пожар, също и Норбърт…
— Някой пострада ли?
— Не, сър, слава Богу, нито някъде из Колонията, доколкото знаем. Французите й предложиха квартира, но…
— И Малкълм Струан ли отседна там?
Джейми въздъхна. Все го прекъсваха.
— Не, сър, той беше в нашата сграда.
— Значи нямате големи щети?
— Не, сър, за щастие, нито пък в Колонията, макар че Норбърт загуби по-голямата част от горния си етаж.
— Е, това ви е доставило удоволствие. Значи момичето е недокоснато, нападателят мъртъв, тогава за какво е целият този шум?
— Това се опитвам да ви кажа, сър — разбърза се Джейми, решен този път да не бъде прекъсван от сащисаните въпроси на Сър Уилям. — Някакви малоумници в Пияния град, подпомогнати, съжалявам, че трябва да го кажа, от наши, още по-глупави търговци, решиха, че всички японци в селото са отговорни за случилото се, така че преди няколко часа една шайка започна да налага всеки, когото докопа. На самураите им причерня пред очите, войската и моряците им се опънаха и настъпи безизходно положение; и двете страни са въоръжени, подсилени и освирепяват с всяка минута, част от кавалерията ни е там, генералът командва и се е наежи да повтори щурма на леката артилерия при Балаклава52.
52
Битката при Балаклава — между рус. и брит. артилерия по време на Кримската война (1854 г.). — Б.пр.