Възрастният мъж се сопна:
— Принцеса Язу им е наредила да се върнат на Токайдо и да хванат късия път, явно е нетърпелива да се срещне с брат си, да тласне съпруга си да се преклони пред него, противно на всички традиции — както и да погребе по-скоро шогуната и да го предаде в ръцете на Огама.
— Дори тук, стари приятелю, трябва да си държиш езика зад зъбите.
— Вече съм стар, за да се безпокоя от такива неща — сега, когато твоят врат е в менгемето на Огама.
Йоши повика прислужничките, които донесоха кърпи и избърсаха двамата мъже, помогнаха им да си облекат чисти юката. Йоши взе мечовете си.
— Събуди ме призори, Акеда. Имам да свърша много неща.
Точно преди изгрев-слънце в южните покрайнини, където реката Камагава извиваше на юг към Осака и морето, на двайсетина ри разстояние, където сокаците и пресечките криволичеха, както дойде, напълно в разрез със строгите прави улици на града, където се носеше тежка миризма на изпражнения, бунище и гниещи зеленчуци Кацумата, водачът на шиши от Сацума и довереник на господаря Санджиро се събуди внезапно, измъкна се изпод завивките и се изправи в затъмнената стая, заслушан напрегнато с меч в ръка.
Никакви признаци на опасност. Отдолу се носеха приглушените гласове на прислужничките и прислужниците, които разпалваха огнището, кълцаха зеленчуци и приготвяха храната. Стаята му беше на втория етаж под мертеците в кръчмата на Шептящите борове. Някъде залая куче.
„Нещо не е наред“ — помисли си Кацумата. Тихо отвори шоджи. По коридора се намираха останалите стаи, три бяха заети от други шиши, по двама в стая. Последната беше за жените от кръчмата. От едната страна малко прозорче гледаше към предния двор. Долу нищо не помръдваше. Отново огледа всичко, и портата, и улицата зад нея. Нищо. Пак. Нищо. После нещо проблесна — по-скоро го усети, отколкото го видя. Веднага дръпна вратите встрани и изсъска паролата. Шестимата мъже мигновено скочиха на крака, напълно разбудени, втурнаха се след него с мечове в ръце надолу по паянтовата стълба, през кухнята и навън през задната врата. Тутакси прехвърлиха оградата в съседната градина според добре отработеното оттегляне, после следващата, още една ограда и надолу по страничната пътечка бързо се отклониха към прохода, между ниските постройки. В края на тази cul-de-sac53 Кацумата зави наляво и леко отвори някаква врата. Копието на бдителния пост се опря заплашително в гърлото му.
— Кацумата-сан! Какво има?
— Някой ни е предал — изпръхтя Кацумата и махна на един младеж от Чошу, сух също като него, твърд като стомана, но два пъти по-млад, на деветнайсет. — Обиколи, огледай и се върни. Да не те забележат или заловят!
Младежът изчезна. Останалите последваха Кацумата през мръсния вход в самата постройка. Вътре имаше много стаи, сградата незабележимо се свързваше с другите постройки и от двете страни и там имаше още шиши. Двайсет, всичките въоръжени, повечето военачалници на бойни групи шиши, се събудиха и се приготвиха за битка или отстъпление — една от тях бе Сумомо, сестрата на Шорин, годеницата на Хирага. Те мълчаливо се събраха, очаквайки заповеди.
Когато се измъкнаха от кръчмата, нито един от прислугата не ги разпозна, нито разбра за стремителното напускане, те продължиха работата си, сякаш нищо не се бе случило. Всички се смръзнаха след няколко секунди, когато патрул на Огама нахлу през предната врата и хукна из спалните, будейки гостите, момичетата и мама-сан, а останалите се юрнаха по стълбата, за да претърсят горните стаи. Вой на изненада и ужас, на протест и хленчене се изтръгна от жените, настанени в четирите стаи горе, в които допреди мигове се бяха приютили шиши — също част от предпазливо обмислен план на Кацумата.
Мама-сан вдигна врява, викаше и оскърбяваше разгневения военачалник на Огама, който ругаеше и настояваше да узнае къде са отишли ронините, удари няколко от мъжете прислужници по лицата и всичко без полза. Хората трепереха и на висок глас твърдяха, че са невинни.
— Ронини ли? В моята уважавана, хрисима къща? Никога! — развика се мама-сан.
Но когато патрулът си замина и всички се озоваха в безопасност, мама-сан започна да кълне, привържениците й и слугите — и те всички псуваха предателя, който ги бе издал.
— Кацумата-сан, кой беше? — попита Такеда, младеж от Чошу на двайсет години, с тромава фигура и къс врат — родственик на Хирага; сърцето му все още биеше силно от едва сполучилото бягство.