— Великолепен прием, Малкълм. — Сър Уилям приближи, сподавяйки прозявката си. — Време ми е да си лягам.
— Още малко коняк? — Малкълм седеше до камината. От огъня бяха останали само въглени.
— Не, благодаря, иначе ще се удавя в толкова пиене. Прекрасна дама, Малкълм, същинско чудо.
— Да — съгласи се Струан гордо, размекнат от виното и от коняците; алкохолът притъпяваше болката и заглушаваше страха му от бъдещето. „Е, не действат като лекарството — помисли си младежът. — Няма значение, така е в началото.“
— Е, лека нощ. — Сър Уилям се протегна. — О, между другото — непринудено добави той — можеш ли да се отбиеш утре по някое време при мен, когато ти е удобно?
Малкълм рязко вдигна поглед. При мисълта за писмото на майка му отново усети буца лед в стомаха си.
— Да речем, в единайсет?
— Прекрасно, по всяко време. Ако решиш, отбий се и по-късно.
— Не, в единайсет. По какъв въпрос. Сър Уилям?
— Няма нищо спешно.
— За какво става дума, Сър Уилям? — Малкълм долови жалост в погледа му, може би дори съчувствие. Притесни се. — За писмото от майка ми, нали — съобщи ми, че ви пише с днешната поща.
— Да, така е, но само донякъде. Бях предупреден да очаквам писмо от нея. Преди всичко ме безпокои въпросът с Норбърт — сега, когато той се върна. Надявам се, че и двамата сте си избили от главите тази глупост с дуела.
— Разбира се.
Сър Уилям изсумтя — не беше убеден, ала засега отложи разговора. Можеше само да предупреди двете страни, а ако те не го послушат, щеше най-строго да приложи изискването на закона.
— Предупредих ви и двамата.
— Благодаря. Друго?
— Другото е, че официално ми съобщиха за решението на правителството да забрани всякаква търговия с опиум от британски граждани, да постави извън закона превозването му с британски кораби, да унищожи нашите опиумни плантации в Бенгалия и да ги засади с чай. Исках да предупредя първо теб, тъй като ти водеше делегацията с жалби и оплаквания във връзка със слуховете.
— Решението ще съсипе търговията ни в Азия, в Китай и напълно ще разстрои британската икономика.
— В близко бъдеще със сигурност ще възникнат проблеми пред Министерството на финансите, но това е единствената морална политика. Трябваше да стане още преди години. Аз, естествено, разбирам, че въпросът със сребърно-опиумно-чайния триъгълник е неразрешим и че в държавната хазна ще настъпи бъркотия поради липсата на приходи. — Сър Уилям си издуха носа, вече отегчен до смърт от проблема, тормозещ и тегнещ над Министерството на външните работи от години. — Май съм настинал. Предлагам ти да свикаш събрание следващата седмица, за да решим как да сведем до минимум безредиците.
— Ще го уредя.
— Намерението да отглеждаме свой собствен чай никак не е лошо, Малкълм — добави Сър Уилям. — Прекрасно хрумване! Сигурно ще ти е интересно да научиш, че първите опитни чайни плантации в Бенгалия бяха създадени благодарение на семената, които сър Уилям Лонгстаф пренесе контрабанда от Китай за Кю гардънс58. Той беше губернатор на Хонконг по времето на дядо ти.
— Да, зная, ние дори го опитахме. Чаят е горчив и черен — няма нищо общо с изтънчения вкус на китайския, дори на японския — отвърна Малкълм нетърпеливо. Чаят със сигурност можеше да почака до утре. — Нещо друго?
— Последното. Писмото от майка ти. — Сър Уилям стана по-официален. — На правителството на Нейно величество, както и на нейните чиновници не се препоръчва да се бъркат в личния живот на гражданите. Въпреки това майка ти изтъква, че си непълнолетен, а тя е твой законен настойник, тъй като баща ти е починал. Нямам право да одобря какъвто и да е брак без официалното съгласие на законния настойник. А в този случай забраната се отнася и за двете страни. Прощавай, но такъв е законът.
— Законите се създават, за да бъдат заобикаляни.
— Някои закони, Малкълм — любезно се отзова сър Уилям. — Виж какво, не зная какви търкания имате с майка си, нито пък искам да науча — тя ми обърна внимание на публикацията в „Таймс“, която може да се тълкува по няколко начина и невинаги с добро око. Щом се върнеш в Хонконг, сигурен съм, че ще привлечеш госпожа Струан на своя страна. Така или иначе, ще станеш пълнолетен през май; съвсем скоро е.