— Нищо подобно, сър Уилям — отвърна младежът и си спомни, че Гордън Чжан му бе дал същия съвет. „Съвет от хора, които не знаят какво е любов“ — помисли си той беззлобно, жал му бе за тях. — Дотогава има милиони години.
— Е, да става каквото ще. Трудничко ще го постигнете. Анри е на същото мнение.
— Вие сте обсъждали този въпрос заедно?
— Тайно, разбира се. Френският консул в Хонконг е наясно с… ъъ… Анжелик и твоята любов към нея… С взаимната ви любов. Тя е прекрасен човек, ще ти бъде отлична съпруга, независимо от неприятностите на баща й.
Малкълм пламна:
— И за него ли знаете?
По лицето на Сър Уилям се изписа загриженост.
— Френските власти в Сиам59 са доста обезпокоени — рече деликатно посланикът. — Те, естествено, уведомиха Анри, който с право информира и мен, като помоли за нашата помощ. Прощавай, но става дума за държавни интереси. Навярно съзнаваш, че всъщност всичко, свързано с Търговската къща, представлява интерес — добави посланикът тъжно, защото харесваше Малкълм и скърбеше за произшествието на Токайдо — смяташе го за варварство. — Цената на славата, а?
— Ако… ако нещо стигне до ушите ви… ще съм ви благодарен да го науча пръв лично… веднага… веднага, щом стане възможно.
— Да, ще те осведомявам. Лично.
Малкълм се пресегна за бутилката коняк.
— Наистина ли не искате?
— Не, благодаря.
— Има ли някакво решение за моя проблем?
— Казах ти го. — Сър Уилям отговори официално, за да прикрие внезапното си раздразнение. „Като че ли няколко месеца са от значение! Момичето е живо, а не мъртво като Вертинска, нито пък е толкова прекрасно!“
— Рожденият ти ден наближава, а Хонконг е на осем-девет дни път. Естествено, ти си добре дошъл утре в единайсет, а и по всяко време, но това бе всичко, за което исках да си побъбрим. Лека нощ, Малкълм, и още веднъж благодаря за приема.
Минаваше полунощ. Малкълм и Анжелик се целуваха страстно в коридора пред свързаните им покои. Цареше полумрак, светеха само няколко нощни лампи. Тя се опитваше да се сдържа, но той я привличаше все по-силно с всеки изминал ден. Топлината му я сгряваше повече отпреди — тази вечер неговото и нейното желание стана почти съкрушително.
— Je t’aime — прошепна момичето искрено.
— Je t’aime aussi, Анжел.
Тя отново го целуна изпитателно, после се отдръпна — сякаш от ръба на пропаст, и пак се вкопчи в него, докато си поеме дъх.
— Je t’aime, а приемът бе просто чудесен.
— Ти ми действаш като шампанско.
Тя го целуна по ухото, като го държеше в обятията си. Преди Токайдо щеше да й се наложи да се повдигне на пръсти. Анжелик не се сети за това, но той си го помисли.
— Толкова съжалявам, че трябва да спим поотделно.
— И аз. Но остава още малко — отвърна младежът. Неочаквано болката му се усили, но той я понесе стоически. — И тъй — погледна я, сякаш я поглъщаше с очи. — Наспи се добре, любов моя.
Още много пъти докоснаха устните си и си прошепваха „лека нощ“, а после Анжелик си отиде. Резето на вратата й се плъзна по жлебовете. Малкълм си взе бастуните и се завлече в своята стая — щастлив, тъжен, разтревожен и напълно спокоен едновременно. Вечерта протече блестящо, Анжелик остана доволна, гостите му се забавляваха, той бе сдържал разочарованието си от провала на плановете си и не трепна пред пощата, нито пък допусна Джейми да решава вместо него.
„Взех правилно решение — помисли си младежът, — макар че Дърк би постъпил по-добре. Голяма работа, никога няма да стана като него, но той е мъртъв, а аз съм жив. «Небесният» ми обеща да измисли разрешение за писмата й и за новия завой в моята джос.
— Сигурно има отговор, тай-пан — бе му казал «Небесния». — Уверен съм, че има. Все ще попадна на нещо, преди да замина за Хонконг. Имаш нужда от това доказателство, каквото и да се случи.“
Погледът му се плъзна към общата им врата, все още постоянно заключена нощем по взаимно съгласие.
„Няма да мисля за Анжелик, нито за резето, нито за това, че е сама. Нито пък как се провалих в опитите си за нашия брак. Обещах си го преди и ще удържа на думата си. За утре ще му мисля утре.“
На нощната масичка както обикновено имаше половин гарафа вино, малко плодове — личи60 и манго от Нагасаки, — английско сирене, студен чай, който той пиеше вместо вода, чаша и малко шишенце. Леглото бе приготвено, нощницата му лежеше на него. Вратата се отвори.