— На карти за пари — никога, сър. Видях колко е безсмислено от пастрока си. На живота? Всичко. — Горнт усети нечий поглед върху себе си и тихо добави: — Някой ни наблюдава — и се озърна. Беше Анжелик. Тя излизаше от къщата на Струан и пресичаше улицата. Махна им с ръка. Малкълм й отвърна и стана. Младежите я наблюдаваха как се приближава.
— Здравей, Анжел — топло я посрещна Малкълм, а думите на адмирала не му излизаха от ума. — Разреши ми да ти представя господин Едуард Горнт от „Ротуел“ в Шанхай. Годеницата ми госпожица Ришо.
— Госпожице! — Горнт пое ръката й и галантно я целуна. — Щастие е за мен, че ви срещнах.
— Господин Горнт — прошепна тя, загледана в очите му. Между тримата неочаквано настъпи странна тишина, а после без видима причина те прихнаха да се смеят.
— Какво става? — запита французойката с разтуптяно сърце.
— Joie de vivre63 — отвърна Горнт.
Анжелик го погледна и го хареса. Понрави й се сърдечната му усмивка. После девойката хвана Малкълм под ръка, като вече мислено разказваше за неочакваната среща в писмото, което бе прекъснала: „Признавам, скъпа ми Колет, че ги проследих на стъргалото. Така че си сложих новата шапка и ги заварих неподготвени. Хванах своя Малкълм под ръка (като предпазна мярка), защото новодошлият е висок и красив, с непристоен блясък в очите, който аз забелязах тутакси, а Малкълм навярно не го е усетил, иначе щеше да изревнува повече от всякога, горкичкият! Исках да срещна високия непознат уж случайно. Има съвсем лек южняшки акцент, широки рамене, тънък е в кръста, навярно е фехтовач и великолепен танцьор. Много се надявам да ми стане приятел, такава нужда от приятели имам тук…“
— La, cheri — възкликна тя, като си вееше с ветрилото срещу незабавно и приятно избилата я отвътре жар — подсъзнателна и лукава реакция на мъжествеността на Горнт — извини ме, нямах намерение да прекъсвам важния ви разговор…
— Не ни прекъсна, Анжел — успокои я Малкълм.
— Тъкмо си тръгвах — побърза да добави Горнт. Нямаше защо да скрива огромното си възхищение. — Радвам се, че се запознахме, госпожице. — Той се поклони. — Довиждане, сър, ще поддържам връзка с вас.
Анжелик и Струан го наблюдаваха как се отдалечава.
— Какъв е този господин Горнт?
Малкълм й отговори, без въобще да й съобщи истината за него. В съзнанието му се въртеше единствено мисълта за вторник.
— Още свинско с черен боб, По-млада ми сестрице? — запита А Ток, продължавайки да дъвче парче риба.
— Благодаря ти — А Со се пресегна с пръчиците си да напълни отново паничката си и грабна отдавна избраната добре изпържена скарида, към която хвърляше влюбени погледи. — Моля те, продължавай. По-стара ми сестрице.
Двете жени се намираха в стаята на А Ток. Пред тях обедът бе сервиран в многобройни съдове, а чайник с току-що запарен жасминов чай бе поставен на две крачки.
— Аййиая, толкова е трудно. Славният Чжан не дава никакви точни указания.
— Колко несвойствено за него. — А Со си взе още от сочното говеждо в сос от стриди. — Хич не му прилича, ама никак.
— Тъй, тъй, обаче новата му наложница, тая пачавра от Суджоу, изцяло е завладяла мислите му.
— Аййиая, вярно ли, че била на четиринайсет и не била окосмена?
А Ток си взе още едно парче от рибешката глава и одобрително я осмука.
— Само Избраният народ на чесъна не е окосмен. — Тя изплю костите на пода и си подбра ново късче. — Интересно. Те дали ядат само чесън? Може ли да препрочета писмото му, По-стара ми сестрице?
То гласеше:
„Приветствам те. Шеста братовчедка на втори братовчеди, много добре постъпи, като се посъветва незабавно с мен. Тапата на шишето ясно разкрива следи от Тайната на луната, което сигурно е Очистителят на Кучешката земя в Източното море. Аборт! Тая блудница е постъпила хем разумно, хем неразумно, като го е използвала, а господарят е бил хем разумен, хем неразумен да я защити. Не прави нищо, докато не научим дали той е взел решението, или тя го е сторила без негово знание. Братовчедке, слушай го, докато спи — той от дете говори насън и може да спомене нещо. Нареди на А Со да прави същото и двете се дръжте като прилепи. Подчинете се незабавно.“
— Аййиая, какво иска да каже с това да се държим като прилепи? — запита А Со раздразнено. — Прилепите летят безшумно, но пък писукат. Летят нощем, но са слепи денем. Невидими са през нощта, ала са безпомощни през деня. Техният тор е ценен, макар че вони до Небесата. Какво иска да каже, а?