— Да, ще си я свършиш. Но ние с татко обичаме да се подсигурим отвсякъде, момко, а повечко време ни трябва, за да си опазим вратовете от бесилката и задниците от пандиза.“
Норбърт потисна тръпките, които го полазиха при мисълта, че може да загази. Е, нямаше да увисне на въжето, но можеше да попадне в затвора за измама, а затворът за дългове със сигурност нямаше да му се размине. „Бива си го тоя шмекер Сър Морган! Съвсем в негов стил — да каже на мен едно, а на Горнт — друго. Но поне ми спести опасността да убия Струан. Значи ме чака Англия и пет хиляди годишно, но пък няма да обера каймака — имение с голяма къща и богатство. Все пак по-добре да отърва кожата, отколкото после да се тюхкам.“
Норбърт въздъхна. „С четири очи гледах да пусна един куршум в Малкълм и да обера каймака“ — помисли си той, а думите на Стария Брок се бяха врязали в паметта му: „Норбърт, тлъст кокал те чака, като се оттеглиш. Твойто допълнително възнаграждение ще скочи на пет хиляди гвинеи годишно, ако го пречукаш, на хиляда, ако го раниш тежко, но тежко ти, ако не сполучиш.“
— Морган е хитър, планът е съвсем безопасен — усмихнато рече Грейфорт, а после, за да изпита Горнт, добави нехайно: — Нали така?
— Моля?
— Малките промени са от решаващо значение, нали? — Наблюдаваше младежа много внимателно.
— Извинете, сър, но не зная никакви подробности, освен тези, които ви съобщих и които трябва да предам на Струан.
— Ще пийна още едно уиски. Ти си налей още вино — удовлетворен го покани Норбърт. После известно време пи мълчаливо, за да обмисли всичко. — Ти се дръж все едно нищо не си ми казал. Утре ще отменя дуела. Не мога да си позволя да убия тоя непрокопсаник, нито пък да го извадя от строя.
— Да, сър, и аз си помислих досущ същото. — Горнт му подаде писмото на Малкълм. Точно такова бе подписал и Норбърт. — Той ми го връчи за вас, но ви предлагам да не отменяте дуела още утре — ще вземе да заподозре нещо. Пък и, току-виж, открием какво толкова има да става на „Пърл“, все едно дали Малкълм ще се качи там или не.
— Да, Едуард, добра идея — изкикоти се Норбърт.
— Значи в сряда Струановото хлапе ще е на път към гибелта си, а?
Горнт се ухили.
— На увеселително плаване, сър. С тяхната Търговска къща ще е свършено, а нашата ще процъфти.
— Тъй, тъй. — Скочът и мисълта за бъдещето сгряха Грейфорт. — Значи си решил да постъпиш при нас?
— Да, сър, стига да ме одобрите. Сър Морган ми каза, че се иска вашето одобрение.
— Продължавай все така и се смятай за одобрен. Тая вечер си свършил страхотна работа. Лека нощ.
Норбърт пусна резето след Горнт. Преди да се покатери на високото легло, се възползва от нощното гърне и се почувства още по-добре. Чашата му се крепеше на купчина книги и списания върху нощното шкафче, все още наполовина пълна. Настани се на любимите си високи възглавници и взе разтворената книга „Градът на светците“ — разказ на Бъртън66 за престоя му сред загадъчните многобрачни мормони в Солт лейк сити, щата Юта — ново откритие на този най-прочут в света пътешественик и изследовател, владеещ трийсет или повече езика, чиито подвизи и наблюдения се следяха с неистов интерес до най-незначителните подробности.
Грейфорт прочете няколко абзаца и ядосано захвърли томчето. „Не е хубава като Поклонение в Ел Медика и в Мека — помисли си той, — нито пък като описанието за укриването на езерото Танганайка.
Покрай другото по време на престоя си при мормоните Бъртън, който поощрява полигамията, за която всеки глупак знае, че е правилно нещо, няма-няма, току опише завоеванията си. Достатъчно често го е правил в другите си книги, та старите петли да се наежат. Някои вестници съобщават, че се съвкупявал с тринайсет наведнъж, подарени му лично от Бригъм Йънг, глава на мормонската «Църква на съвременните светци» и губернатор на Юта. Ама че лъжци!
Но, Боже Господи, какъв човек — направил е и е видял повече от всички англичани, взети заедно. Заради него дори изпитваш гордост, че си англичанин. И при цялата си свобода да ходи, където си ще, да живее, както си ще, взе, че се върна в Англия и се ожени за една добра англичанка като всеки обикновен мъж. Естествено, само след месец отново замина и разправят, че бил в някакви неизвестни краища — нейде из индуския Куш или в загадъчната страна на Покрива на света, където живеел заедно със снежните гиганти…“